ЛЕКСИТ

Основна форма: дисона̀нс - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

дисона̀нс - единствено число, нечленувано
дисона̀нса - бройна форма
дисона̀нсът - единствено число, членувано - пълен член
дисона̀нси - множествено число, нечленувано
дисона̀нсите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 дисонанс (прен.) - дисхармония (прен.) - противоречие
2 неблагозвучие - неблагозвучност - дисонанс - какофония (книж.) - несъзвучие - несъзвучност - дисхармония

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 дисонанс - консонанс

Резултати от: Речник на българския език

ДИСОНА̀НС м. 1. Муз. Едновременно звучене на два или повече тона, което създава впечатление за несъгласуваност. Противоп. консонанс.

Виж повече