неблагозву̀чие - единствено число, нечленувано неблагозву̀чието - единствено число, членувано неблагозву̀чия - множествено число, нечленувано неблагозву̀чията - множествено число, членувано
1 неблагозвучие - неблагозвучност - дисонанс - какофония (книж.) - несъзвучие - несъзвучност - дисхармония
НЕБЛАГОЗВУ̀ЧИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Неприятно звучене, липса на съзвучие на тонове, звукове, ритъм и др.; дисхармония, какофония. В стилистиката на Божан Ангелов стиховете: „.. Сред дивия вик / неясен глас чу се сподавен да стене“ са посочени — и с право — като образец на един от случаите на неблагозвучие — .. : струпване или повтаряне на една или две съгласни в редица думи. Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 8, 291.