Основна форма: зву̀чност - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

зву̀чност - единствено число, нечленувано
звучността̀ - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 благозвучие - благозвучност - звучност - мелодичност
2 звучност - звънкост (поет.) - мелодичност - звънливост

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 звучност - неблагозвучие
2 звучност - неблагозвучност
3 звучност - беззвучност

Резултати от: Речник на българския език

ЗВУ̀ЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на звучен (в 1 и 2 знач.).

Ванчовски шепнеше. Гласът му беше загубил своята звучност, сякаш не бе пил вода цял ден. Ем. Станев, ИК III и IV, 386. Даскал Стефан се радваше и на звучността на песните, на добре подбраните и наредени думи. Д. Немиров, Б, 162. Писател, който дълбоко чувства образното значение на думите, не е равнодушен и към тяхната звучност. Н. Лилиев, Съч. III, 305. Звучност на стиха. Звучност на българския език.

Виж повече