разтроша̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разтроша̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разтроша̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разтроша̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разтроша̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разтроша̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разтроша̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разтроша̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разтроша̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разтроша̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разтроша̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разтроша̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разтроша̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разтроша̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разтроша̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разтроша̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разтроша̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разтроша̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разтроша̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разтроша̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разтроша̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разтроша̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разтроша̀вайки - деепричастие разтроша̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разтроша̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разтроша̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разтроша̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разтроша̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разтроша̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разтроша̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разтроша̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разтроша̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разтроша̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разтроша̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разтроша̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разтроша̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разтроша̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разтроша̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разтроша̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разтроша̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разтроша̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; разтроша̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Троша, чупя нещо твърдо на парчета, на късове; счупвам, раздробявам, натрошавам, разбивам. За малко да ударя пръта си в камъните и да го разтроша на парченца. Д. Калфов, КР, 79. Куршумите разтрошиха стъклата на прозореца. Д. Ангелов, ЖС, 282. Детективът блъсна главата си в огледалото на гардероба и понеже имаше твърда глава, го разтроши на хиляди парчета. Св. Златаров и др., ПЛ (превод) [еа]. В древността римляните веднага разтрошавали черупките на изядените от тях яйца или охлюви, за да попречат на враговете да им сторят магия. Цв. Петков, ЗК (превод) [еа]. // Разрохквам нещо (почва, пръст) с ръка или инструмент. След оран те разтрошават буците пръст със специална фреза. разтрошавам се, разтроша се страд. Маята се разтрошава и се прибавят прецедената вода и захарта, поставя се на слаб огън. Вл. Зарков, МК (превод) [еа].Виж повечеРАЗТРОША̀ВАМ СЕ несв.; разтроша̀ се св., непрех. Ставам на парчета, на късове в резултат на удар или натиск; разбивам се, раздробявам се, счупвам се. Куклата се разтроши на няколко части, малката коронка се разсипа на златист прах. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Палтото му [на Левски] закачи крайната керемида и тя падна върху калдъръмената настилка и се разтроши с трясък. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 693. Един от нашите комини се попука .., срути се и едно парче с тропот се търколи по керемидите и се разтроши на куп червени отломки върху лехата. С. Флорин, ВС (превод) [еа]. // За почва, пръст — ставам рохкав под въздействието на механична сила или на атмосферните условия; разрохквам се. Зимний мраз, влагата, ветровете много спомагат, за да ся разтроши през зимата жилавата земя, та да стане рохка и мека. Лет., 1874, 254.
◊ Разтрошавам / разтроша леда. Книж. Преодолявам студенината, сковаността, отчуждението.