разбѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време разбѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време разбѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време разбѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време разбѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време разбѝват - трето лице, множествено число, сегашно време разбѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разбѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разбѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разбѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разбѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разбѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разбѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разбѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разбѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разбѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разбѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разбѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разбѝвайки - деепричастие разбѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разбѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разбѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разбѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разбѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разбѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разбѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разбѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разбѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разбѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разбѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разбѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разбѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разбѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разбѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разбѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разбѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разбѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 съсипвам (прен.) - сломявам - съкрушавам - покрусявам (книж.) - разбивам (прен.)2 разбивам - побеждавам (в битка) - надвивам - разгромявам - сразявам 3 разбивам - размазвам (разг.) - бия - побеждавам (в състезание или игра) - разгромявам - сразявам - надигравамВиж повече4 избивам - разбивам - изкъртвам 5 раздробявам - разбивам - разтрошавам 6 разбивам - потрошавам - счупвам - строшавам
- 1. разбивам
- - Разбивам отворени врати Топ не ме разбива
РАЗБЍВАМ, -аш, несв.; разбѝя, -ѝеш,
мин. св. разбѝх, прич. мин. страд. разбѝт, св., прех. 1. С удар правя нещо да стане на парчета, късове или малки частици; раздробявам, разтрошавам. Денонощно работеха на три смени .. Разбиваха вкочанени буци пръст с лостове. Бл. Димитрова, ПКС, 206. Камъните, които днес съборихме, когато разбихме канарата, лежат мълчаливи и покорно очакват присъдата си. А. Каралийчев, НЗ, 14. Засили се [Димов] и я [снежната топка] разби в стената на училището. В. Попов, Избр. пр, 35. Студентите от корпорацията „Хан Крум“ пируваха в едно бирхале, разбиваха чаши и поглъщаха огромни количества вино. Д. Димов, Т, 103. Краката му не намираха подпора и ледените капки на водата, която разбиваше с криле, падаха като сачми по перата му. Елин Пелин, Съч. II, 198. Ако с поток неутрони облъчим атома на уран-235, те лесно преодоляват отблъскващите вътрешноядрени сили на тежкото ядро и при удара си с него го разбиват. Ядрото се разделя на малки късчета. Ц. Цанев, АЧ, 13. Не се крий от слънце, / в мрак да палиш свещ. / Не разбивай грънци, / в които ядеш. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 219. ● Обр. Изтриваше [Грашев] парещата пот и чувствуваше, че се приближава към нещо или нещото към него и сега, ей сега ще се случи някаква беда и ще разбие този стъклен, солен и парещ свят. Д. Фучеджиев, Р, 207. // За природна стихия или тежък предмет — със силата си или тежестта си повреждам, разрушавам, унищожавам нещо. Когато я [лодката] спускахме в морето, вълнението едва не я направи на трески — щеше да я разбие в борда на кораба. П. Вежинов, ДБ, 96. Последва втори удар от другата птица и тоя път камъкът се изтърси върху самия кораб, разби го и го повлече към дъното. Св. Минков, ПШ, 146. Страшна виелица .. разбива на трески корабите о брега. С. Бобчев, ПОС (превод), 313.Виж повече2. С удар премахвам, счупвам, изкъртвам някаква преграда, препятствие. „Ще заваря ли там сина си? Ако е заключено, ще разбия вратата“ — помисли си тя. М. Грубешлиева, ПП, 185. През пролетта разбих стената между стаите и направих свод. А. Каралийчев, В, 161. С един удар на брадвата .. Стерн разби сандъка. М. Марчевски, ОТ, 424. Чуваха се удари на брадви, които разбиваха врати. Й. Йовков, Разк. I, 127. Стоян си с кавал засвири. / Ъга го чува стадо му, / сивото стадо блявнало, / негови сиви йойнюви, / жулязни врата разбиват. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 65.
3. Влизам с взлом, със сила някъде с цел грабеж, обир. Тогава аскерът се нахвърли да разбива затворените дюкяни и колкото грабеше за себе си, много повече разхвърляше и тъпчеше. Д. Талев, ПК, 591. — Откъде да взема тези пари? — тюхкаше се баща ми. — Какво да правя? Банка ли да разбия? В. Пасков, БГХ, 118. А тоз път тръби не тръбиха, / .., / но два магазина разбиха / и биде обран Мордохай. Хр. Смирненски, Съч. II, 209. Там, където изнасят кошерите на горска „паша“, ако не се вземат предпазни мерки, мечката ги разбива заради меда. П. Петков, СП, 56. — Турци съм убивал, аго, / хазни съм разбивал — / оттам съм спечелил, аго, / тежкото имане! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 32. Разбивам апартамент. Δ Разбивам кола. Δ Разбивам офис.
4. Наранявам, разкървавявам част от нечие тяло или глава, като го удрям. Найден чу думите .. След първия миг потръгна несъзнателно към Симо, готов с един замах на мотиката да разбие пиянската му глава. Г. Райчев, ЗК, 116. — Ти си пиян. Ако ти уйдисам на ума, трябва да ти разбия устата, щом не слушат какво плещят. Ем. Станев, ИК I и II, 205. Исках да хукна след Магда, .., исках да разбия нечия мутра и заспах с всичките си желания наведнъж. Г. Величков, НУ, 10. Вечерта минахме из улицата покрай Белиловци — аз разбих в един камък палеца на крака си. Ил. Волен, МДС, 9. После вдигна пушката нагоре .. и натисна спусъка. Пушката се дръпна силно надире и едва не разби предните зъби на неопитния стрелец. П. Здравков, НД, 202.
5. Като се движа през нещо, обикн. с тяло правя път, пътека, за да стане мястото проходимо, да може да се минава през него. Имаше нещо много хубаво в това — да вървиш през нея [бялата пустиня], да разбиваш с младото си тяло дълбокия сняг и да не се страхуваш от нищо — дори от ниското сиво небе. Д. Фучеджиев, Р, 250. — Ти две хиляди конника виждал ли си някога? — .. натъртено го попита. .. Татък са, казвам ти .. Разбиват пъртина. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 625. Корабът разбиваше вълните и плуваше към незнайни земи. Ил. Джерекаров, МРО [еа]. Ний тръгнахме в редица по наклона, / водачите разбиваха напред; / гората ни обгръщаше отвред / със дълги лишеи и снежни клони. Ламар, СГ, 29.
6. Бъркам нещо (обикн. яйца, масло, хайвер и под.) силно, докато се получи еднородна течна или тестообразна смес. — Искаш ли да ти разбия малко хайвер? — запита той. П. Вежинов, ДБ, 13. Тя заръча на майка му да оставя повече мляко и пресни яйца и караше Пенко да разбива сурови яйца и да му ги сипва в млякото. П. Здравков, НД, 140. Чернокоса жена със запретнати ръкави пъргаво разбиваше яйца в порцеланен кастрон. М. Грубешлиева, ПП, 171. В производството на млечни консерви изкуствено разбиват маслото с особени машини на много ситни капчици, за да не се отделят от течността. Хим. VII кл, 1950, 36.
7. Разделям дадена цялост, общност, съвкупност, като я разпределям, обособявам в по-малки части, групи. Разбиха ни на четири дружини — / в посоки Харков, Краснодарск, Кавказ; / към Воронеж се падна да замине / последната — с която тръгнах аз. Н. Марангозов, ЯВ, 56. Чертежи го учи да разчита, норми да разбива, изчисления да прави. В. Жеков, ТП, 112. Те [измервачите] разбивали имотите на триъгълници и измервали необходимите данни за определяне на площите им. М. Мичев и др., 3, 19. Текстът [при заучаване] трябва да се подложи на специална обработка: мислено да го разбием на смислени части. Псих. Х кл, 100. Те разбивали речника от 58 думи на класове. В първия клас влизат думите, определящи характера на заданието или типа на цялата фраза. О, 1971, бр. 2, 4.
8. Побеждавам, надвивам някого във война, битка и под., нанасям му поражение; разгромявам. С помощта на Хитлер той унищожаваше договори, разбиваше армии, прекрояваше граници. Д. Димов, Т, 223. Дибич Задбалкански нанесе съкрушителен удар на турците. Мина през Балкана, настигна ги при Одрин, още веднъж ги разби и тръгна към Цариград. К. Петканов, П, 91. Тя [църквата] е получила името си от една икона на Св. Богородица, с помощта на която австрийците са успели да разбият чехите на Бяла гора в 1620 год. К. Величков, ПССъч. III, 145. Симеон проважда тогази войска да ги накаже и им опустошава земята, а сръбите кое се скриват по горите, кое избегуват у Хръватско. Блъгарската войска и там отива да ги гони, нъ я разбиват. М 1857, 100. // Унищожавам, разрушавам, сривам до основи нещо при война, битка и под. Моят неприятел — северният цар, навлезе в държавата ми, разби крепостите. А. Каралийчев, МО, 18. — Ех, та тогава и Севастопол ще разбием. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 152. За Стана се Будин бийе, / Будин бийе, град разбива! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 408.
9. Разг. Побеждавам, надвивам някого в спортно състезание, мач и под.; разгромявам. „Левски“ разби отбора на Хасково със 7:1 в първата си контрола.
10. Прен. Отхвърлям, отричам нещо (теория, теза, схващане и под.), като доказвам чрез привеждане на доводи несъстоятелността му; опровергавам. За голяма изненада на момичето Ивайло и сестра му се съгласиха да дойдат на днешния мач. Девойката отдавна мечтаеше Ивайло да я погледа, щеше ѝ се също да разбие схващането на Параскева за спортистите. Ат. Мандаджиев, ОШ, 42. Нали такава популярна история, за да отговаря на назначението си и не пръска заблуди, предполага научно проверени факти и архивни проучвания като тия на Дринов, които разбиват легендите и суеверията. М. Арнаудов, БКД, 167. Малките интрижки и клевети, които сееше за него, не помагаха, напротив, Огнянов ги разбиваше победоносно и растеше още в очите на света. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 126. Г. Балабанов е имал предвид .. да разбие ония твърдения на някои турски приятели, които са се мъчили да внушават, че турските свирепства и българските оплаквания са представени в твърде преувеличен вид. К. Величков, ПССъч. VIII, 288. // Прен. Разг. Променям, преобразявам представата за нещо, някого или някакво установено положение.
11. Прен. С поведение, думи, действия съсипвам, унищожавам, разрушавам нещо, което обикн. дълго е градено, създавано. Усетил е той плановете ни и ще ги разбие .., ще ни раздели. Елин Пелин, Съч. I, 127. Девойките се усмихват: ако сме разбили илюзиите ви — съжаляваме. Н. Стефанова, РП, 158. // За поведение, думи, действия — ставам причина да бъде съсипано, унищожено, разрушено нещо, което дълго е градено, създавано. Някои от другарите му се мусеха: заседанията и конференциите, безкрайната заетост — това разбивало семействата им, дружбата им с жените. А. Гуляшки, СВ, 216. Как някой път случайни обстоятелства могат да отклонят човека от истинското му призвание и да разбият блестящата му кариера. Ал. Константинов, Съч., 132.
12. Прен. Разг. Изненадан съм, шокиран съм от нещо или от действията на някого. — Когато го видях за пръв път .., той ме попита защо нощем гледам луната от балкона. Не разбрах откъде знаеше, но направо ме разби! ЛБ, 2005, бр. 2 [еа].
13. Прен. Премахвам, преодолявам защитата на нещо (софтуер, компютърна мрежа, база данни и др.), която ми пречи да проникна в него. Програмистите, които работят за сигурността, не могат да пишат интелигентните си програми и с половината от оная бързина, с която хакерите откриват начин да ги разбият. Кеш, 2001, бр. 7 [еа].
14. Диал. С биене, дърпане, удряне правя нещо (обикн. въ̀лна, памук и под.) да стане пухкаво. Те [жените] отиваха на градския дарак с чепкало да разбиват дреб. Й. Радичков, ББ, 121. разбивам се, разбия се страд. Командирът на унгарската част поручик Липот дълго обяснявал на подпоручик Кноб .., че вътре е покъщнината на бедния господин Тар и че няма защо вратата да се разбива, а може да се поиска ключа от господин Тар. П. Славински, ПЩ, 299. Три супени лъжици прясна извара се разбиват с една чаена лъжичка мед и едно сурово яйце. Δ За по-лесното засяване на есенниците е необходимо да се разбиват буците, появили се при оранта.
РАЗБЍВАМ СЕ несв.; разбѝя се св., непрех. 1. Ставам на множество части, на парчета, пръскам се, разпръсквам се поради силен удар, сблъсък. Самолетът полетя стремително към земята и се разби. К. Ламбрев, СП, 258. Изтървах една чиния! Разби се на парчета. В. Бончева, АП, 117. Чашката се изплъзна из ръцете на графа и се разби на ръба на масичката. Д. Добревски, БКН, 51. Аз бях така изумен, че изпуснах тежкия пръстен съд и той се разби на тротоара. П. Славински, МСК, 10. Саксията се разби с трясък на пода, пръстта се изрони, а стъклата от картината се пръснаха по целия ходник. Ст. Грудев, ББ, 63. Тогава Ян Бибиян размаха дяволската опашка и почна да удря тия грамадни огледала и почна да ги чупи. Те се разбиваха на едри парчета, падаха с шум. Елин Пелин, ЯБ, 72. Там ладия, във ветрове, мъгли, / разбива се о страшните скали. Ив. Вазов, Съч. III, 183.
2. За вода, поток, струя — като се движа, лея със сила, устрем, се разделям на множество частици, капки при достигане на преграда или падане отвисоко. Водата на това място бучеше, разбиваше се на пяна и посипваше с хиляди блестящи пръски крайбрежните дървета. Гр. Угаров, ПСЗ, 18. След вира на завоя имаше малък бързей, осеян с едри камъни, и водата скачаше, разбиваше се в тях и сякаш се сърдеше. Д. Фучеджиев, Р, 34. Погледът му се зарея през прозореца, .. Спря се на вълните, които се гонеха, надпреварваха и с ярост се блъскаха в кея. Те се разбиваха на хиляди капки и се оттегляха като поразено войнство. Д. Спространов, С, 60. На това място морето беше изцяло част от плажа и се разбиваше почти под краката ни. Хвърчаха солени пръски. А. Попов, НН [еа]. // Прен. За светлина, звук — разлагам се, разпадам се при достигане на преграда в пространството. Светлината се стича на бляскави ивици по сипеите, разбива се на зърна и затъва в студените сенки на крайречните върби. З. Сребров, Избр. разк., 228. — Ей, къде са санитарите? — вика Стаматко с глас, който се разбива в стените на окопа и пада безшумно, като пробита топка. Л. Стоянов, Х, 28. Ехото се завъртя и се разби в околните скали. Ламар, ПР, 34. Стефан млъкна, тежка въздишка се откъсна от гърдите му и бавно се разби в стените. Хр. Смирненски, Съч. III, 171.
3. С предл. н а. За общност, цялост от хора, животни, птици — разделям се на по-малки групи, части. Молебенът свърши. Народът се раздвижи, разби се на купчинки и почна да се разотива. Елин Пелин, Съч. III, 95. Те [кравите] пасат в голяма, слабо раздвижена маса и ту образуват каре, .., ту се разбиват на отделни съзвездия. Ил. Волен, МДС, 211. От платформата [на камиона] направо върху платното на улицата се изсипва група въоръжени милиционери .. Като по предварителен план те се разбиват на двойки и тройки и обграждат къщата. Др. Асенов, ТКНП, 157-158. При големи заснежавания през зимата ятата се разбиват на по-малки. ЛР, 2002, кн. 10 [еа].
4. Прен. За организирана общност — преставам да съществувам, разрушавам се, разпадам се напълно. Най-после падна воеводата ни .. и четата остана твърде малка, разби се и се разпръсна. Ив. Вазов, Р, 51. Разбиха се редиците на опълченците и гимназистите, множеството се сгъсти. В. Геновска, СГ, 299.
5. Прен. За живот, бъдеще — оставам без радост и надежди, без перспективи; провалям се, съсипвам се. Целият му живот щеше да се разбие, всичките му планове щяха да се осуетят. Д. Габе, МГ, 81.
◊ На гърба си да падне, пак носа си ще разбие. Диал. За човек, на когото никак не му върви, който е без късмет. Разбивам / разбия главата на някого. Разг. Грубо. Само св. Обикн. в бъд. вр. във 2 и З л. Наказвам жестоко някого (употребява се като закана към някого). — Ще ти разбия главата, ако постъпиш нечестно с нас! Разбивам / разбия живота на някого. Причинявам големи нещастия на някого, правя го съвсем нещастен. Разбивам / разбия на (в) пух и прах. Разг. 1. Нещо. Напълно разрушавам, унищожавам, съсипвам изцяло нещо. Зад нежната ѝ порцеланова външност се криеше железен характер. Разби на пух и прах всичките му опити да я примами с мъжко ухажване. Д. Петрунова, ГП [еа]. 2. Някого. Побеждавам, напълно сразявам някого. Разбивам / разбия оковите на нещо. Книж. Освобождавам се от нечия власт, от някаква зависимост. Разбивам / разбия оковите <си>. Книж. Освобождавам се от робство, от някаква зависимост, ставам свободен. Разбивам / разбия отворени врати. Книж. Полагам безсмислени усилия да докажа нещо, което е съвсем очевидно. Разбивам / разбия пари. Остар. Разменям едри пари срещу дребни; развалям. Разбивам / разбия сърцето на някого. Причинявам силна душевна болка, мъка, любовно страдание. Тамара примря, нейното сърце навеки се разби. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 55. Разбивам се / разбия се на пух и прах. Разг. Оставам безуспешен, не се осъществявам; бивам унищожен. Разбивам си / разбия си главата. Разг. Обикн. св. и в бъд. вр. във 2 и З л. Изпащам си жестоко или претърпявам голям неуспех, провал, поражение. — Ще си разбиеш главата, ако продължаваш да слушаш лошите си приятели. Разбивам си / разбия си живота. Причинявам си, докарвам си големи нещастия. Разбивам си / разбия си сърцето. Причинявам си силна душевна болка, мъка, любовно страдание. С топ не можеш ме разби (да ме разбиеш); топ не ме разбива; топ не може ме разби (да ме разбие). Намирам се в много сигурно положение; напълно неуязвим съм.
*разбѝвам; разбѝя Прен. Информ. Премахвам, преодолявам с незаконни средства (специални програми, кодове, пароли и др.) защитата на ↑сайт, компютърна система и под. и получавам достъп до съдържащата се там информация, обикн. с цел да нанеса щети; ↑пробивам, ↑хаквам, ↑краквам. Тъкмо разбивам сайта на Аmazon.com. Е/2000/36. Поредният арестуван заради интернет деяния тийнейджър не е уличен в компютърно пиратство. Той не разбива корпоративни сайтове. К/2006/9. ® *разбѝване. Състезанието за разбиване на сайтове миналия уикенд ненанесе предричаните щети на интернет. Кеш/2003/27.