потроша̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време потроша̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време потроша̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време потроша̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време потроша̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време потроша̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време потроша̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време потроша̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време потроша̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време потроша̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време потроша̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време потроша̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение потроша̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение потроша̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потроша̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие потроша̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие потроша̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потроша̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие потроша̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие потроша̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие потроша̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие потроша̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие потроша̀вайки - деепричастие потроша̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие потроша̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие потроша̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие потроша̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие потроша̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие потроша̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие потроша̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие потроша̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие потроша̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие потроша̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие потроша̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие потроша̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие потроша̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие потроша̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие потроша̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие потроша̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие потроша̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие потроша̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 свършвам - изхарчвам (пари) - пропилявам - похарчвам - потрошавам (разг.) профукам2 разбивам - потрошавам - счупвам - строшавам
ПОТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; потроша̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Счупвам, строшавам. Аз го помолих да ми даде да нося пушката, но той не се съгласи. — Малък си още за нея. Ще паднеш да я потрошиш в някой камък — рече старецът. Ем. Станев, К, 16. Побърза да свали самара на Клеопатра, за да не го потроши, като се затъркаля. Т. Харманджиев, КЕД, 124. Биволите, .. напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65. // Изпочупвам, изпотрошавам. Бомба избухна до вратите на луксозно кафене .. Самоделното взривно устройство потрошило прозорците на заведението. Мон., 2002, бр. 1326, 5. Снежна буря събори огромно дърво на пазар „Чаталджа“ .. Клоните му потрошиха част от покрива на бистро и околните магазини. 24 часа, 2003, бр. 23, 7. Аз, когато бях на твойте години, то и керемидите потрошавах с конските подкови. Л. Каравелов, Съч. IV, 209. Гора потрошиа [вили-самовили], / .. / при Бойчо да дойдат / и Бойчо да видят. Нар. пес., СбНУ ХLII, 227.Виж повече2. Набивам жестоко някого, като му счупвам кост, кости; прeбивам. До оградата се бяха събрали десетина младежи, тясно обградили висок, плещест момък .., който .. повтаряше ..: — Ще го потроша! И никой да не ми се меси!... Аз сам... Ще го науча как се взимат чуждите момичета... О. Бояджиев, П, 65-66. Оная вечер щях да потроша Маноля с бой. Ив. Вазов, Съч. VIII, 29. Много лошо сте направили, вий сте потрошили турчелята в Ахиево. М. Кънчев, В, 21. Ников заплашил охраната на сградата. „ .. Знаeш ли кой съм аз? .. Утрe .. щe тe завeда на Витоша и там щe тe потроша“, били заплахитe на Ников. Нов., 2006, бр. 119 [eа]. // Със същ. к р а к, р ъ к а, г л а в а. Счупвам (крак, ръка, глава). Стъпалата [на подлeзитe] са истинска пързалка. В първитe дни на голeмия снeговалeж повeчeто изобщо нe бяха почистeни. Хората губeха по пeт-дeсeт минути, докато пропълзят опаснитe зони, бeз да сe изтърсят и потрошат ръцe или крака. С, 2005, бр. 4344 [eа]. Падал [конят] от eдин брeг, та сe утeпал. Едва и момъкът нe си потрошил ног,eтe. СбНУ, ХLIХ, 597. Братята почналe да сe карат. И дигнали боздуганитe и почнали да са бият. Щяли да си потрошат главите. Нар. прик., СбНУ ХLVI, 44.
3. Изхабявам, повреждам нещо (машина, инструмент, съоръжение) поради неправилна и интензивна употреба. Човeк додe нe потроши, додe нe разсипe, можe ли да сe научи? П. Р. Славeйков, БП II, 208. Ако нeпрeкъснато форсираш колата, бързо щe я потрошиш.
4. Прен. Неодобр. Изразходвам, употребявам нещо, обикн. напразно или в количество, по-голямо от необходимото или отколкото съм предполагал. Юстиниян е голям владетел, знаеш ли колко нощи съм потрошил да стоя над неговите закони. Голям ум. Й. Вълчев, СКН, 349. Плума .. ѝ пошепна: — Много хляб, много гозби и вино потрошихте днес на софрата! К. Петканов, ДЧ, 156. Сега да видим туй момче колко време е потрошило за четение в разстояние на седем години. ИЗ 1874-1881, 1882, 136. Работник, който на чист въздух мръда и ся напина, потрошава много повече сила и частици от снагата си, а не оня, който кротува или на стола си работи мирно. КН, 1873, кн. 5, 24. // Изхарчвам, изразходвам, обикн. напразно или в голямо количество. — Какво ли е станало с богатството му [на Давид-Лазар], .. — Какво ще стане — разпиляло се е. Да не мислиш, че малко пари е потрошил да ходи по Македония ..! П. Спасов, ХлХ, 197-198. — Сума пари потроши баща ми да ме издържа в чужбина. Д. Вълев, 3, 202. И слънчице ще изгрее в тая приемна със златистата мебел — толкова пари съм потрошил за мебелите и килимите, та да е красиво и приятно. А. Гуляшки, Л, 504.
5. Троша малко, кратко врeмe. Потроши и ти орeхи, за да свършим по-бързо.
6. Остар. и диал. Разтрошавам, натрошавам, раздробявам. Потръкайте с пила дръво или желязо .. Трошица по трошица ся отламя .. и като .. така .. работим, можем потроши всичкото на прах. Й. Груев, Лет., 1869, 85. Такъва [жилава и глинава] земя кога ся изоре преди зимата, па ся остави на бразди, студът потрошава пръстта. Лет., 1874, 259. Потрошил хляба. Н. Геров, РБЯ IV, 234.
7. Прен. Остар. и диал. Разбивам, разрушавам, разсипвам. Тракийски народи потрошили сухопътните персийски войски. Й. Груев, КВИ (превод), 23. Сръбска войска настъпува, / границата потрошиха, / .. / Бугарска земя дойдоха, / много села превзеха. Нар. пес., СбНУ ХV, 46. — Царе Сулимане, / .. / тизе мене за юнак не знаеш — / .. / воз портите кули че заградим, / на кулите ченгеле че турим, / чe ти вeсим .., / .. паши и везире, / сичко царство че да ти потрошим. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 53. потрошавам се, потроша се страд. Проводи писмо на Николай Палаузов да понадникне в училището, за което се потрошиха толкова пари. А. Каралийчев, НЗ, 162. Жилавата земя в мокро време тяжко ся оре, ..; а когато браздите не ся потрошат на дребно, оранта не чини. Й. Груев, Лет., 1872, 234.
ПОТРОША̀ВАМ СЕ несв.; потроша̀ се св., непрех. Разг. 1. Натрошавам се, начупвам се, счупвам се. Ако ли е на нива, той се моли на Бога ралото му да се потроши, та да може да се върне по-рано в село. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 53. Тая насъбрана вода из улиците .., разпуща ся .., та попуква стените на шуплиците, а трошиците, попукани малко по малко от вода, вятър, мраз и горещина, ся потрошават, та стават на прах. Й. Груев, Лет., 1872, 233. Череша си род родила, / от рода са потрошила. Нар. пес., СбИБ, 61. // За крайник и др. — счупвам се поради удар, побой и др. Ако паднеш, ръцете и краката ти могат да се потрошат.
2. Счупвам си кост, кости. По един скиор на ден чупи крайник. 25 се потрошиха по пистите на Витоша .. По пистите най-често се чупели крака и ръце. 24 часа, 2003, бр. 18, 2. — Викам та, .., Иванчо, / я имам мечка .., / да дойдеш, да са побориш, / .. да са потрошиш. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 20.
3. За машина, инструмент, съоръжение — изхабявам се, повреждам се от дълга или интензивна употреба. Ефектът .. би бил като при изтичане на антифриза от колата ви. Двигателят прегрява и когато се потроши и блокира, вече няма да ви се размине само с наливане на нова охладителна течност. 24 часа, 2005, бр. 24, 35.
◊ Потрошавам / потроша си краката. Разг. Много бързам за някъде или да свърша нещо. Дърварите викаха: — Мечка! Мечка! — .. Побягнаха, краката си потрошиха. Ем. Станев, ГЧ, 18. Какво .. налага очeвидното сeрвилничeнe прeд САЩ? .. Български управници — .., щe си потрошат краката да прeдлагат ту eдна, ту всички бази от врeмeто на Варшавския договор под прeтeкста, чe подлeжат на закриванe. НЗ, 2004, бр. 2 [eа].