река̀ - първо лице, единствено число, сегашно време речѐш - второ лице, единствено число, сегашно време речѐ - трето лице, единствено число, сегашно време речѐм - първо лице, множествено число, сегашно време речѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение река̀т - трето лице, множествено число, сегашно време рѐкох - първо лице, единствено число, минало свършено време рѐче - трето лице, единствено число, минало свършено време рѐкохме - първо лице, множествено число, минало свършено време рѐкохте - второ лице, множествено число, минало свършено време рѐкоха - трето лице, множествено число, минало свършено време реча̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време речѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време реча̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време реча̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време реча̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време речѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение рѐкъл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие рѐклия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие рѐклият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие рѐкла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие рѐклата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие рѐкло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие рѐклото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие рѐкли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие рѐклите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие реча̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие реча̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие реча̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие реча̀ли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие рѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие рѐчения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие рѐченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие рѐчена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие рѐчената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие рѐчено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие рѐченото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие рѐчени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие рѐчените - множествено число, членувано, страдателно причастие
река̀ - единствено число, нечленувано река̀та - единствено число, членувано рекѝ - множествено число, нечленувано рекѝте - множествено число, членувано
- 1. река
- - Да те преведе през реката и да ти не даде вода
Виж повече- - Докарвам/докарам вода от деветдесет и девет реки
- - Донасям/донеса вода от деветдесет и девет реки
- - Изпуснал съм коня в реката
- - Като по река
- - Като река
- - Моя майка и негова на една река си прали ризите
- - На една река сме се прали
- - На една река сме си прали дрехите
- - Не си оставям коня в реката
- - Нося вода от деветдесет и девет реки
- - От една река пием вода
- - Отиде коня в реката
- - Падна коня в реката
- - Похвалата в реката
- - През река го превел и вода му не дал
- - Рибата в реката, те й режат лука
- 2. река
- - Ако е рекъл бог
Виж повече- - Ако е рекъл господ
- - Ако рекох, не изпекох
- - Гък не рекох
- - Дорде не речеш
- - Здраве му речи
- - Копче не мога да река я копче няма да река
- - Река ще гъзу добър ден
- - Рекли и казали
- - Рекли му да пръдне, то се насрало
- - Рекли на котката, а тя на опашката си
- - Рекли на кучето, а то на опашката си
- - Рекли на лисицата, а тя на опашката си
- - Речи го (ги)
- - Речи ми да ти река
- - Речи му аго, да му е драго
- - река:2
- - Ни куку, не рекох
- 3. река
- - Аман съм рекъл от някого или от нещо
Виж повече- - "Дойде, рече ""куку"" и си отиде"
- - Рекох и отсекох
- 4. река
- - Движи се по талвега <на реката>
Виж повече- - Тръгнало магарето в реката да се дави
РЕКА̀ ж. 1. Непрестанно движеща се голяма маса вода, която тече отгоре надолу в издълбано от нея корито с начало обикн. от високо разположен източник, приема други водоизточници по течението си и се влива в море, езеро или в друга река. На това място Места беше голяма и хубава река, разляна на повече от двеста метра, течеща сред пясъци. Й. Йовков, Разк. ІІ, 77. Мина от единия бряг на реката на другия и тръгна нагоре. Й. Йовков, СЛ, 68. Всеки е виждал да плават по реките клони, трески, дъски. НТМ, 1961, кн. 1, 11. Обикновено реките започват с планински ручеи, които се сливат в потоци, а няколко потока образуват река. Р. Христов и др., Г, 55. До брега на реката бае Ради и Трендафилчо .. седят с въдици в ръце и ловят риба. Елин Пелин, АТТ, 188. Малка йе мома / на река прала, / ризи бухала. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 82. Пълноводна река. Плавателна река. Река Искър. Река Марица. Река Струма. ● Обр. Там, зад високите стени, тече пълноводната река на живота. В. Йосифов, Избр. тв І, 86. Време... Без начало и край, голяма и тайнствена, безмълвно тече реката на времето. В. Шишаков, СВ, 3. Най-сетне в далечината лъсна черната река на асфалта. П. Бобев, ОН, 11.
2. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. с предл. о т или н а. Голямо множество, огромен брой хора, животни, предмети или др., които се движат в една посока. Огромни тълпи са изпълнили пространството около Руски паметник .. Около нас продължава да тече човешката река. Г. Марков, ЗРБ [ea]. През последните години Хюстън се разрастваше с изумителна бързина. Улиците приличаха на автомобилни реки. М. Ташева, ВЛ (превод) [ea]. Бе участвувал в една внушителна сбирка в началото на месеца, когато .. истинска река от хора навлезе в Търново по същия път. Ем. Станев, ИК ІІІ, 111. Многоцветната дъга — река от автомобили, стъкло, метал, гуми погълна ситроенчето. М. Иванов, КБВ, 10. Да скитам без посока, чужда и далечна, / .. / или от някоя тераса да погледам вечер / реката на тълпата, булевардите заляла. Е. Багряна, ЗМ, 39.
◊ Каменна река. Геол. Голямо множество скални късове, натрупани в планинска област при движението на ледници и останали след тяхното разтопяване; морена. Височината на Камен дел е едва 1 856 м. Надолу от каменното му чело се спускат няколко разлати каменни реки. П. Делирадев, В, 76. Навред Витоша има каменни реки .. Тук те се сивеят в грамадните си леговища, придават суров и тъжен вид на местността. Ст. Станчев, ПЯС, 40. Ледена река. Геол. Ледник във висока планина, който се движи незабележимо, бавно надолу под въздействието на гравитацията; глетчер. От високите планини Алпите, Карпатите .. са се спускали ледени реки, които са стигали и до равнините. ПН, 1935, кн. 8-9, 124. Айсбергите се откъсват от ледените реки — глетчерите, които бавно пълзят по някои високопланински долини. Б. Ангелов, ЗМ, 28. Суха река. Корито на пресъхнала река, където има вода само при по-голямо количество валежи.
~ Донасям / донеса (нося) вода от деветдесет и девет реки. Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. И Тодорий започна от деветдесет и девет реки да носи вода, за да убеждава татя, че по-добре ще стори, ако даде някому машината под наем. Ст. Чилингиров, ХНН, 222. Изпуснал съм (изпуснах) коня в реката. Разг. В много лошо положение съм, загазил съм много. Лея реки от думи (мастило или др.). Разг. Ирон. Говоря или пиша нещо, обсъждам нещо прекалено пространно, продължително. Правителството трябва да бъде свалено. За тази цел .. с наслада се леят реки от думи. Дем., 2001, бр. 33 [ea]. Издаваме газети / щастливи да ви сторим / и лейм реки мастила / просвета да дадеме / на нашта земя мила! Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 92. Моя майка и негова на една река си прали ризите. Диал. Ирон. Не сме никакви близки, не сме роднини. На една река сме си прали дрехите; на една река сме се прали. Диал. Ирон. Не сме никакви близки, не сме роднини. Не си оставям коня в реката. Разг. Умея да пазя интересите си, да се защищавам, да пазя това, което имам, което съм придобил. Отиде (падна) коня в реката. Разг.; Ойде коньо у реката. Диал. Безвъзвратно нещо е загубено, не може да се поправи, отмени. — То не са жени, а бесове. Ако ти можеш да ги повърнеш, добре. Ако ли не — отиде конят в реката. Ст. Чилингиров, ПЖ, 154. — Ако аз на тебе шия дрехи за пари, ойде коньо у реката! Д. Бегунов, ЧОД, 22. Още рибата в реката, той точи зъби да яде; рибата в реката, те <ѝ> режат (пържат) лука. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. През девет реки. Разг. Много далече. Това ли ми дойде до главата на стари години? Дома си да напусна и някъде през девет реки да вървя... ВН, 1955, бр. 182, 4. — Ще ти направя такова кожухче, че да бъде за чудо и приказ — през девет планини и през девет реки да се говори за неговата хубост! Г. Русафов, ЗГ [ea]. — Прощавай, роде голема / и ти, рождена майчице, / че аз ще ида далеко, / през девет реки дълбоки, / .. / през девет села в десето. Нар. пес., БНПП ІІ [ea]. Проливам / пролея реки от сълзи. Разг. Обикн. ирон. Изразявам прекалено голяма скръб, тъга, съжаление за нещо или някого. Този „нов дух“ се оказа съвършено несъстоен и днес неговите представители проляха цели реки сълзи, че никой не ги разбирал. Г. Кирков, Избр. пр І, 114. Река <от>кръв тече (потича). Разг. Загиват много хора, обикн. в бой, сражение. Крал Сигизмунд повел кръстоносците през Дунава, но Баязид му се опрял. Потъмняло небето от стрели и копия тогава .. Реки от кръв потекли. Ст. Станчев, НР, 63. Река (реки) <от> кръв проливам / пролея. Разг. Избивам много хора, обикн. в бой, сражение. — Видиш ли тоя меч? Ще пролея река татарска кръв, само да видиш кой е Радоил! Ив. Вазов, Съч. ХІV, 108. Реки от сълзи. Разг. Обикн. ирон. Прекалено голяма скръб, тъга, съжаление за нещо или някого. По колоните на жълтите вестници реки от сълзи. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 99. Рибата е още в реката. Разг. Ирон. За нещо, чието осъществяване не е сигурно. — Голямата нива — нищо друго не ти трябва! Нея искам да пипна аз, та да види той как се работи земеделие. .. — Чакай де, рибата е още в реката, не си точи толкова зъбите — рече строго и дори малко сърдито Севда. Г. Караславов, ТС [еа]. Текат реки пот; тече пот като река. Разг. Употребява се, за да се посочи, че се полага много тежък, изтощителен труд. От нас текат реки пот, главите ни се замайват от жегата. Н. Фурнаджиев, МП, 76. Орач на нива подранил / .. / Горещо било, слънце пекло / и пот като река от него текло! Тече (лее се) като река. Употребява се, за да се посочи, че нещо се предлага, има нещо в много голямо количество. Горе на Бончовия хан Индже яде и пие. Пуснати са всички бъчви и виното тече като река. Й. Йовков, СЛ, 124. През задния вход минаваше какво ли не: сандъци със захар, кашкавал, сирене, мед .. Течеше като река и не се свършваше. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 356. В обширните конашки одаи бе сложена обилна трапеза от най-изтънчени турски лакомства .. Ракията се лееше като река. ВН, 1958, бр. 2023, 4.
— Друга (диал.) форма: р я̀ к а.
РЕКА̀, речѐш, мин. св. рѐкох, рѐче, прич. мин. св. деят. рѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. рѐчен, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. Използвам думи, езикови изрази, за да предам на някого с глас, устно изказване с разнообразна цел или предназначение; кажа, изрека, издумам. — Бае Иване, — рече кметът, — дойдох да си поговорим. Елин Пелин, АТТ, 267. „Ти, мамо, си почивай“, ще рече, па като се развърти, сама всичко ще свърши. Т. Влайков, БСК І, 201. — Русия... пак за нея ще ти река... Там всичко ти спомня руския език. Д. Немиров, Б, 48. — Аз ще река, че вървим от зле по на зле, ние, еснафа де. Ти какво ще кажеш, Хаджи? Ст. Чилингиров, ХНН, 216. — Слушай какво ще ти река: виждаш ли двата бряста? Тях баща ми ги е садил с ръката си. Й. Йовков, ВАХ, 139. — Ти нищичко не знаеш, право в очите ще ти го река, пък ти каквото искаш си мисли! — Не се обиждам — рекох. — Ама — никак! Пък сега ми речи. В. Пламенов, ГШ, 42. Най-после отдъхна и рече: „Конец!“ / На житие ново аз турих венец. Ив. Вазов, Съч. І, 188. По-добре е да чуеш, отколкото да речеш. Послов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 58. ● Нар.-поет. Р е ч е и н а р е ч е. Първа рече и нарече: / „Да живее ден за ден, / за живот да му е свидно. П. П. Славейков, ЕП 1907, 26. // Повторя, възпроизведа дума, израз или под.; кажа, произнеса, изговоря. — Речи: да ми капнат и двете очи, ако зная нещо. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 53. Един глас отзад подигравателно се провикна: — Ей, византиецо! Я речи шейсет и шест шепи жито. Ст. Загорчинов, ДП, 340. — Те, воловете, са по-умни .. Вземи да ги впрягаш: щом речеш “кош!„ — и той [волът] сам си пъхне врата в хомота. Й. Йовков, АМГ, 12. — Речи: да живее бюрокрацията! — настояваха останалите. — Само това не може! — запънах се аз. ВН, 1960, бр. 2721, 4. Не може да рече пепел, ами вика фефел. СбНУ ХІ, 155. ● В приказки и фантастични разкази животни, растения или неодушевени предмети общуват чрез реч като хората. Вълкът отишъл за огън у лисицата, а тя му рекла: влезни, та си земи. Христом. ВВ І, 29. Пчелата рекла на трендафила: — Голям е срам за тебе, царя на цветята, да бодеш! Ст. Михайловски, СБ, 52. Виното рекло: мене ма мъчат, ама и аз мъча. Погов., П. Р. Славейков, БП ІI, 71. ● Остар. и диал. В съчет. с модален гл. и съкратена инфинитивна форма р е. Да кажа, да изрека нещо. Мнозина, които прочетат тия редове, могат ре: Та как! В естеството лесно е да ся предвиди, что има да стане. Лет., 1874, с. 172. Нашите оръжия .. са доста, но не можем обаче ре, че немаме голяма потреба от още няколко стотина нови пушки и други военни припаси. НБ, 1876, бр. 5, 17. Не бой са, Недо хубава, / ние теб не щем нищо ре, / само щем да та питаме: / Вашето село големо / има ли, Недо, болере, / болере, баш чорбаджии? Нар. пес., СбНУ ХLІV, 477.
2. Разг. Поръчам, заръчам, наредя на някого да направи нещо; кажа, заповядам. — На господин министъра госпожата си няма хас, джанъм; уж ми обеща, че ще рече да ми турят един звънец. Ал. Константинов, Съч., 206. Като пораснало вече момчето голямо, неговата майка му рекла: Синко! Намери си някой човек да те заведе при баща ти. Христом. ВВ І, 30. — Господин Стремски, господарят .. господарката и кака Драга .. рекоха да дойдете веднага. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 69. — Щом ти речеш, няма да ходя на училище. А. Каралийчев, ТР, 6. — А бре, що ми уби кучето, Дечо? — Ами нали тъй ми рече, мари? .. — Нали ти казах да го поудариш малко само .. и друг път да не посяга. Чудомир, Избр. пр, 29-30. Ти [войникът] крийш ужасна мощ. / .. / Душманите не считаш. / Речат ли ти: “На нож!„, / косиш, помиташ. Ив. Вазов, Съч. V, 47. — Нали ти рекох, бре Гьорги, / да са не жениш, / да са не жениш, бре Гьорги, / таа година. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 202.
3. Разг. Задам въпрос (чрез думи, израз); запитам, попитам, кажа. Първото джудже рекло: — Кой е седял на столчето ми? А. Разцветников, БГ (превод), 9. Благолажът .. като се понадигна, рече: — Харесва ли ти се тая песен, Лазо? Елин Пелин, Съч. І, 13. “Защо ме гониш?„ — рекла светулката на бухала. Й. Йовков, ПГ, 6.
4. Разг. Дам отговор на зададен въпрос (чрез думи, израз); отговоря, кажа. Дявола го попитали: Как ти е името? — Дявол, рекъл. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 75. — Къде рано-рано си се запътила? — До дюкените, рекох, сол да си купя. М. Яворски, ХСП, 225. — Хей, кой си ти? — Човек като вас, пътник закъснял — рече ангелът. Елин Пелин, АТТ, 180. Питали вълка, що ти е дебел врата? Рекъл: защото сам си върша работата. П. Р. Славейков, БП ІІ, 49. Кажете ми, речете, / туй любовта какво е? П. Р. Славейков, Избр. пр І, 225. Кога те мама попита / — Кой те, Петкано, доведе? / И ти ѝ речи, Петкано, / доведе ме бате Лазар. Нар. пес., Христом. ВВ ІІ, 241. ● Р е к а и о т с е к а; р е ч е, т а о т с е ч е; р е ч е — о т с е ч е. Диал. Формула за означаване на категоричен, окончателен отговор, на становище, което не приема възражения и не подлежи на промяна. — Митя и Горана ти не знаеш ли какви са; като рекат и отсекат. Ц. Церковски, ТЗ, 68. “Щом е така, ний с безименния [пръст на ръката] ще се отделим от вас и така ще си живеем спокойно, без караници.„ Рекло, та отсекло, пустото му кутре! Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 347. — Няма да ора повече! Да ви видя какво ще правите без мене. Рече — отсече! Напразно го увещаваха. Като каза не, та не. П. Бобев, ГЕ, 28.
5. Разг. Със следв. изр. със съюз д а. Реша, оформя замисъл, намерение да извърша нещо, което се определя в следващото изречение; намисля, наканя се, пожелая. Гергьовден идеше, та рекохме отрано да си спазарим пастири за селската стока. Н. Попфилипов, РЛ, 30. Река ли да извикам в паметта си спомените за моето детство, .. на първо място се откроява очертанието на нашия дом. Т. Влайков, Пр І, 1. И човекът събирал смет, давал сливи .. Дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. И то рекло сливи да купува. Елин Пелин, ПР, 167. Свирка за внучето си правя .. Три годинки навършва днеска, та рекох да го зарадвам! А. Гуляшки, СВ, 109. Вечерта някои жени рекли да отидат да запалят свещ. Й. Йовков, СЛ, 93. Мисълта да говорим и да пишем същий и чистий български наш език е нова .. Зато ний рекохме да направим разговор за сладкодумието. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 12. // Със следв. изр. със съюз д а. Загатна, проявя признак, че ще започна някакво движение, действие. Гърбавото стискаше здраво пушката, готово да хапе, ако някой рече да му я вземе. Й. Йовков, СЛ, 135. Речеше ли [свекърът] да се умие, тя [снахата Нонка] рипваше да му полее и пешкир да му поднесе. И. Петров, НЛ, 108. Когато мечката отворила врата и рекла да излезе, рунтавата ѝ кожа се закачила за куката. А. Разцветников, БГ, 36. Момчето знаеше, че в присъствието на родителите не бива да седи, и рече да остане право. Вл. Свинтила, СЗЗ, 29. — Все ще се мъчат да бягат. — Как ще бягат, когато ще има часовой? Ще ги застреля, щом рекат да мръднат. Н. Розева, ПХФ (превод) [еа].
6. Разг. Обикн. във въпр. изр. в бъд. На определено мнение съм по даден случай, имам определено становище; кажа. — Ами тато и мама какво ли ще речат? Дали ще ни пуснат? — запита тя някак боязливо. Т. Влайков, БСК І, 293. Да може тя да си остане дома. — Не бива. Какво ще каже свекърва ѝ? Какво ще рекат и копачките? Т. Влайков, БСК І, 256. Идат ли избори — и управляващите, и опозицията в Румъния не ги е еня какво ще рекат в Брюксел, а държат на настроението на избирателите. Тема, 2008, бр. 45 [еа]. Що ще рече Русия, какво ще подозре Германия? БД, 1909, бр. 30, 1. Той [авторът] трябува .. да съгледва и разпитва що ще рече светът за неговата статия и дали я разбира добре. Ив. Богоров, КП, 1974, кн. 3, 2-3.
7. Разг. Със следв. изр. със съюз ч е. Мислено възприема, определя погрешно някого или нещо като някакви; помисля, предположа. — Какво има? .. — Нищо — отговорих, объркан от странното поведение на непознатия, — рекох, че си бракониер. Н. Хайтов, ПГ, 93. Ние се скрихме във вехтото здание .. Какво ще помислят, като не ни намерят, ще рекат, че ние сме избити или отвлечени. Затова си останахме. Т. Златарова, ЦС [еа]. — Рекох, че е някой интересен разказ за една екскурзия, а то — пак реклама. Т. Влайков, Съч. ІІ, 163. П и ж о: Да живее войската. / Да живее Цара! .. / Скоро дай пол’ока, / от мене заръчма! / Прощавай, Пендо, / рекох, че сме в кръчма! Елин Пелин, Съч. V, 142. — Ходя по застраховки .. — Бе господине, че тъй кажете! .. Аз рекох, тоз човек прокурор ли е, следовател ли е... Й. Йовков, ПГ, 36-37. Видяла [бабичката] на вълка опашката, рекла, че е къделя. Нар. прик., СбНУ ХХІХ, 212. // Разг. В бъд. във 2 л. ед. със следващо изр. обикн. със съюз ч е. Оприлича, възприема някакво явление, ситуация като някакви други. Като гледаш обстановката ѝ [на кухнята] ще речеш, че тука се готви не за обикновени хора, а за някаква войска от титани. Ив. Вазов, Съч. ХV, 73. Уж нов град .., па като погледнеш, ще речеш, че е строен преди петстотин години. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Друг беше Стефан .., висок и едър, и децата, които често влизаха в градината да берат сливи, щом го видеха, не слизаха, а просто нападваха и бягаха, колкото им крака държат. Ще речеш, сокол се спуснал на врабчета. Й. Йовков, СЛ, 20.
8. Със следващо изр. обикн. със съюз ч е. Помисля, допусна нещо, което се изразява в следващото изречение. Царят [Фердинанд] .. изрази съжаление, че се намира толкова далеч от армиите: “Бих рекъл, че в щаба на армията не се желае моето присъствие в Лозенград„. Г. Марков, ББС [еа]. Човече, да би могъл да разбереш кое е това, дето не се превръща от добро в зло и от зло в добро, бих рекъл, че си разумен!… Ем. Станев, А [еа]. — Оня баща, който е готов да омъжи дъщеря си, за да се отърве от нея, сигурно не я обича, бих рекъл аз. Н. Райнов, ПЦС [еа]. — Брат ми наистина понякога не знае какво върши. — Е, в този момент бих рекъл, че много добре знае какво върши. Ст. Димов и др., ОЛ (превод) [еа]. Бих рекъл, че пролетта е дошла, а още е февруари.
9. В 1 л. мн. със съюз д а и следващо изр. За въвеждане, посочване на предполагаема, възможна, въображаема ситуация; да допусна, примерно. — Казвам ѝ: да речем, че ти си господарката, че чифликът е твой, какво ще направиш? Й. Йовков, АМГ, 110. Да речем, че всички, на които съм дал пари, дойдат и ми ги върнат. К. Петканов, В, 170. — Ами да ти заповяда началникът, да речем, да биеш брата си, какво ще направиш, господин старши? Елин Пелин, Съч. І, 215. — Ти да речем, имаш да даваш... — Не да речеш, ами така си е: потънал съм до гуша в дългове! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 256. Да речем, че сте намислили да дадете в четвъртък или петък забава. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 11. // В 1 л. мн. или 2 л. ед. със съюз д а и следв. изр. За посочване, уточняване на някакъв конкретен факт, явление; например, примерно. Тоя Крилов не му липсва поетическо остроумие .. Взел, да речем, един бухал и една свиня и почва да ги разговаря. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 397. Да речеш, гостоприемни са голобърдчани, знаят да посрещнат и изпратят, ама зависи кой е и защо е. Чудомир, Избр. пр, 151. Чичо Гошо и семейството му .. не са, да речеш, крайно бедни, макар и с черен труд да се прехранват. Кр. Григоров, Н, 171-172. Имаше илюстровани енциклопедии, в които човек можеше да види на картинка, да речем, Ниагарския водопад или пък дървото боабаб. А. Гуляшки, ДМС, 80. Той може да бъде такъв дърводелец, който да е търсен, както, да речем, един лекар. Сл. Македонски, ЕЗС, 149. Представете си, че вий .. по неволя сте оставили семейството си, да речем, в София, а сами заминувате, например, за Видин, за Шумен, или за Силистра. Ал. Константинов, Съч., 238. Да речем, че трябва да ся раздели число 45 на две части. Хр. Данов, Ч, 290.
10. Само в бъд. в 3 л. ед. Значи, означава. — Ами компетентност какво ще рече? — Ком-пе-тент-ност! — натърти другарят. — То ще рече, че всеки ще работи, каквото знае и от каквото отбира. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 249. — Частична амнистия. — Какво ще рече туй нещо? — Ще рече свобода за една част от емигрантите. К. Калчев, ПИЖ, 134. Името на селото произлиза от две арабски думи .. Кубадин ще рече — възел на седем пътища. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 167. Книга ще рече и наука, отдето произлазя и дума книжовник, сиреч учен човек. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 1. Първий човек Бог нарекъл Адам, което ще рече направен от хубава пръст. Д. Манчев, НН (превод), 9. // Като съюз. За въвеждане на поясняващ текст; значи, тоест, сиреч, с други думи. — Позна ме, синко, ще рече, не си ме забравил — прекъсна го жената и в очите ѝ се появиха сълзи. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 130. Неофит знаеше пътя на звездите и че седем от тях са “планети„, ще рече плаващи, и че те обикалят Земята и Слънцето едновременно. Вл. Свинтила, СЗЗ, 347.
11. Като вмет. дума. Само в пов. във 2 л., самостоятелно или в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Означава приблизителност при описанието на някакъв факт; почти, кажи-речи, кажи. Учителки обикаляха селата да дирят места. Олга си прекара ваканцията в София .. Нейното място, речи, беше готово. Елин Пелин, Съч. ІV, 161. Преминаха, речете, малката половина на света. От Кайро до Цариград с параход; после с експреса през Одрин, Филипопол, че в София. А. Страшимиров, Съч. V, 235. Два гълъба живели със любов. / Един за други се тревожели, / един без друг, речи, не можели. Д. Подвързачов, Б, 21. Колкото и страшна да бе сушата, и през тази пролет нивиците бяха, речи го, засети. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 433. На чело на всякой, речи, вестник стои, че той е създаден за политика и за книжнина. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа]. Така — речи извадени от строя — / остават те назад на няколко завоя. К. Христов, ЧБ, 16. // Разг. В пов. във 2 л. ед. в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. и следващо прил., прич. или същ. Смятам, преценявам някого (нещо) за такъв (такова), какъвто (каквото) се означава от прилагателното, причастието или съществителното. — Тая вода се не пие .. Отровна е. — Друга чешма имате ли? — Има пет, ама и они са, речи го, отровни. Елин Пелин, Съч. ІV, 108. — Ти примадона ли си там? — попита Боян. — Речи го примадона. М. Грубешлиева, ПИУ, 203. — Бъклица ще донеса за Божана. Ще ѝ дадеш ли да я приеме от моите ръце? — Щом ти я донесеш, речи я приета. В. Геновска, СГ, 452. Понявга казва той с въздишка, че не помни / баща си, който бил... речи го генерал: / Джамбаз войвода. К. Христов, Избр. ст, 164.
12. Разг. В пов. във 2 л. в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. или самост. В конструкция с две или повече имена за означаване на средно положение между някакви състояния, явления, стойности; кажи. Обичах да ида у какини Динини — на седянка го речи, на госте го речи, или по-добре на сладки приказки. Т. Влайков, Съч. ІІ, 262. — Каква среща ви се случи на пътя? — Речи добра, речи зла — отвърна с нисък глас крагуярят. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Дядо Колю е принадлежал към спахилъка по наследство, .. речи го като момък, речи го като работник, речи го като роб. М. Георгиев, Избр. разк., 155. — До колко души са избити? — попита Никодим. — Турци ли? Аз ти казвам с хиляди, речи ги две, речи ги пет, речи ги десет, няма да сбъркаш. Ония синковци херцеговци не знаят шега. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 112. — Когато двама души, речи ги настоятели, речи ги търговци и прочия, работят в една работа, то се знае, че тряба да се согласят. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 5.
13. Със следващо междум. Издавам някакъв звук, шум и под., посочен от междуметието; кажа. — Аз бях легнал, като рече нещо гррр... и ме събуди... Ив. Вазов, СбНУ ІІ, 127. Винце, винце, хубаво имце, .. Кога се лозе копа, кога се лозе реже, я от него далего бежим, кога рече возилница скръц. Послов., П. Р. Славейков, БП І, 71.
14. Диал. Да изпея (песен). — Някоя като за седянка речете, момичета. Донка Сърданичина и Пенка се сгласиха и запяха карловската. Т. Влайков, Съч. І, 16. — Я оставете тия закачки, ами викнете, момичета, та запейте някоя хубава песен. — Истина де, хайде да речем някоя, додаде Тинка Кунина. Т. Влайков, Съч. І, 14.
15. Диал. В пов. в съчет. с т ъ й, т а к а, като заместник на глаголи за движение, действие. Извърши, направи движението, действието, което показвам (Н. Геров, РБЯ). река се страд. — Избирай де, що гледаш! Оно лесно е да се рече “избирай„, ама седни да избираш, да видиш, лесно ли е... Елин Пелин, Съч. V, 94. Една заран като се рече: Бягайте да бягаме! Ив. Вазов, Съч. ІХ, 44. река си взаим. Двамата гости се спогледаха тържествуващо, сякаш си рекоха един на друг: “Видя ли!...„ Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. И си рекоха един на други: — Да прегледаме старите пророчески книги. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 48. рече се безл.
РЕКА̀ СИ св., непрех. Разг. Помисля си, кажа си нещо наум. Две човешки сенки се прокрадваха безшумно през Панковия двор .. — Крадци! — рече си тревожно той [старецът]. Д. Ангелов, ЖС, 137. Сега е лошо, рекох си и мислех да бягам ли, или да се крия в гората. Й. Йовков, ВАХ, 105. Рекох си: кой е този просяк, дето ме нарича “чичо„, и щях да те изпъдя. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 228. Простичко, така, облечена, рекох си слугиня. Ал. Константинов, БГ, 22. Една лисица го съгледала и си рекла: “Чакай да сторя една игра на тоя дядо, да му зема рибата.„ Христом. ВВ І, 28-29.
◊ Ако рече господ (бог); ако е рекъл господ (бог). Разг. Вметнато. Употребява се като уговорка за нещо, което би се осъществило, ако не се яви непредвидена пречка. — Кога ще ѝ друснем хорото [на сватбата]? — Ако е рекъл господ, към Великден. Д. Спространов, С, 222. — Тате днес .. ни донесе узрял клас. От понеделник, ако рече Бог, тръгваме на жътва. К. Петканов, БД, 68. Гък няма да река. Разг. Няма да кажа нито дума, няма да издам нито звук, за да изразя несъгласие, възражение против нещо. — Мислители! Да останеше на мене, в миша дупка бих ви натикал, гък няма да речете, никъде няма да се мярнат очилатите ви мутри! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 182. — Потвърдиха му смъртната присъда и довечера ще го обесим... — Завалията... — Испанеца гък няма да рече, не бой се... П. Караколева, СЧК [еа]. Дето (гдето, що, нали) <го> рекли; дето се <е> рекло. Диал. Употребява се за въвеждане на цитат, известна мисъл, пословица или под. — Къдешни сте вие? — Отвсякъде. От кол и въже, дето рекли. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 14. Нали рекли: накарай мързеливия на работа, ум да те научи! Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 46. Дорде (догде) <не > речеш нещо. Диал. Много бързо, веднага. Хаджи Димитър му рекъл, че туй е лош сън, а кръвта е истина. И дорде рече това припукали пушки и ударили Караджата в челото и го убили. Вл. Демирев и др., БГЗ [еа]. Натиснаха го тогава близки и роднини .. и го ожениха за Стана Парцал Димова, догде не речеш, та комин уж да запуши. Чудомир, Избр. пр, 13. Здраве му речи. Разг. Възклицание за подчертаване висока степен на нещо, за изразяване на категоричност, на убеденост в нещо. Котленските чорбаджии вдигнаха къщи като сараи, живееха — здраве му речи. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 180. Добромир Хриз искаше от императора да го признае за самостоятелен владетел, .. отгоре на това иска данък от василевса .. И така завърши походът на Алексей Ангел ... Ако това можеше да се нарече победа — здраве му речи! Сл. Караславов, ВА [еа]. Каже рече. Остар. и диал. Продължителни, дълги разговори, приказки. Влязохме вътре вкъщи .. Каже рече, това и онова, аз започнах да задрямвам около огнището. З. Стоянов, ЗБВ І, 356. Кажи-речи. Разг. Обикн. вметнато. Почти, горе-долу, приблизително. Под него се разстилаше селцето, къща зад къща, кажи-речи, всичките еднакви. Й. Радичков, СР, 91. Където имаше ели, под тях оставаше тъмно петно. И не беше то от сянката на елите, ами защото под тях беше, кажи-речи, сухо. А. Дончев, ВР, 263. — Нали щеше да ни гощаваш? Аз, кажи-речи, от снощи не съм хапвал. Само дето изядох две-три ябълки на гара Кричим. О. Василев, Л, 35. Както речеш; щом си рекъл. Разг. Употребява се за изразяване на съгласие с предложението на някого; добре. — Като казвам да дадеш вино — ще дадеш. — Както речеш — отстъпи домакинът и пак взе сложения встрани мях. О. Василев, Х [еа]. — Щом си рекъл, може и това да е! Ив. Мартинов, СНУ, 98. Копче не мога да река; копче няма да река. Разг. Съвсем нищо не възразявам, напълно съм съгласен. Река си наум (на ума). Разг. Помисля си. “Широко ти е около врата!„ — рече си наум бае Коце. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 262. — Бря, — рекъл си на ума Петакът, — нечестива работа е тая. Чудомир, Избр. пр, 34. Рекли и казали; речено и казано. Разг. Одумки, клюки и сплетни. Не давайте храна на клюки, на рекли и казали. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 108. Аз, Иво Граматик, вече бях станал царски писец и старателно изписвах хрисовулите на новия цар към неговия народ .. Людете по речено и казано съдели за своите господари, та камо ли за писменото слово на царя. Сл. Караславов, ДИН [еа]. Жена с инат е готова да спори по всички въпроси, само и само да излезе права на думи. С това се проточват нескончаеми празни спорове за речено и казано, стрижено и бръснато. Ив. Хаджийски, Избр. съч. ІІ [еа]. Рече, не дорече. Диал. Нар.-поет. Веднага след изричане на нещо, много бързо. — Яно, Яно, би ли ме земала! / Още Вуте рече, не дорече, / Яна скочи у Искъро вече. / И заплива като риба мряна, / и изскочи срещу в каменака, / па прегърна Вуте със кривака... Елин Пелин, Съч. V, 121. Козарят си свири, по свирнята козите играят .. — Спри, козарю! Чакайте, бре хора! Ала още рекъл, не дорекъл, без да иска, сам той заподскачал. Ран Босилек, Р, 92. Речено е нещо (да се случи на някого); речено ми е нещо (да се случи). Разг. Предопределено, отредено от съдбата е (нещо). Ако е речено да умра, ще си умра и това е. Смъртта е общата участ на всинца ни. Ж. Божилова, АК (превод) [еа]. Болният се мъчел край огнището с надежда, че ако му е писано да лежи, ще лежи, ако му е речено да стане, ще се оправи. Н. Хайтов, МЯ [еа]. Когато нещо е речено да се случи... От само себе си ли, от някакви висши сили — нарежда се, загадка е как. К. Бакърджиева, ДД [еа]. Речено-сторено. Формула, използвана първоначално в приказки, след това и в други жанрове, за означаване, че обещаното, уговореното е направено, изпълнено, или със сигурност ще се осъществи, както е било обявено. Гората била гъста и заекът се скрил. — Какво да правим? — казал най-умният. — Да се върнем, да вземем секирите, па да дойдем да сечем, да отсечем гората. Речено-сторено. Върнали се тримата глупаци, взели секирите си, наточили ги хубаво и тръгнали да секат гората. Н. Янков, БК I [ea]. — Щом не ми даваш кон, с козел ще отида. Козелът е мой собствен, той ще ме заведе в палата. Речено-сторено. Седна Ханс на гърба на козела, удари го с петите си в хълбоците и се понесе като вятър из големия път. Св. Минков, АП (превод) [еа]. — Тази твоя книга аз ще я отпечатам и до Москва ще стигнем с нея.“ Речено-сторено! Премиерата на уникалния труд стана по поречието на река Волга преди броени дни. С, 2009, бр. 5995 [еа]. Речи <ми> да <ти> река. 1. Разг. Казва се като отговор на въпрос за нещо, което и запитаният не знае. 2. Диал. Казва се на някого, който укорява друг за нещо, което сам върши. Речи му аго, да му е драго. Диал. Употребява се, за да се изтъкне, че е добре някой да бъде поласкан, за да се извлече облага.