своенра̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано своенра̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член своенра̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член своенра̀вна - единствено число, женски род, нечленувано своенра̀вната - единствено число, женски род, членувано своенра̀вно - единствено число, среден род, нечленувано своенра̀вното - единствено число, среден род, членувано своенра̀вни - множествено число, нечленувано своенра̀вните - множествено число, членувано
СВОЕНРÀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който има несговорчив и труден характер, постъпва според своите разбирания, настроения и капризи, без да се съобразява с мнението и очакванията на другите; опърничав, опак, неразбран2, своеволен. Още от юношеските си години този своенравен, непокорен Симеонов син никога не му [на Сурсувул] се поклонил, както е редно млади люде да оказват почит на заслужил стар държавник. М. Смилова, ДСВ, 159. Страшимиров беше непостоянен, своенравен и капризен човек. СбАСЕП, 81. Докато бяха малки, рядко се спогаждаха, защото Нона, като всяко разглезено дете, беше своенравна, искаше да я слушат, да властвува над другите. Й. Йовков, ЧКГ, 86. Често да го не огорчат, оставяли го да прави по своята воля, що ни щял. Так Цветан станал опак и своенравен. А. Хаджоглу, ББ, 72. // За животно – който е непокорен, буен, не се подчинява на хората. Колю грабва камшика от Митя и сърдито жулва лъскавия гръб на своенравния кон. М. Кремен, РЯ, 194. Червеният сетер е изпълнено с енергия, необуздано и своенравно куче.
2. Който е присъщ на несговорчив, опърничав, неразбран2 човек. Още през тези ранни години ярко се откроява неговият [на Бисмарк] своенравен характер. Буйният му темперамент се съчетава със суров нрав, силна воля и безцеремонна твърдост, стигаща често до отявлена грубост и арогантност. К. Косев, Б, 8.
3. Който е свързан с проява на несговорчивост и несъобразяване с мнението и очакванията на другите. – Умен момък е, макар да беше ясно, че ще свърши зле. Твърде своенравно поведение има. – Сега е пълен с разкаяние – изрекох с дълбока сериозност – и се нуждае от духовна подкрепа. Н. Баева, ПКС (превод), 77. – Що за крадци са тези, които крадат сребро, а после го хвърлят в близкото езеро? – Това, разбира се, донякъде е своенравна постъпка. ПИТСП (превод), 75.