седя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време седѝш - второ лице, единствено число, сегашно време седѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение седѝм - първо лице, множествено число, сегашно време седѝте - второ лице, множествено число, сегашно време седя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време седя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време седя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време седя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време седя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време седѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време седѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение седя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие седя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие седя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие седя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие седя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие седя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие седя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие седя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие седя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие седѐйки - деепричастие седя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие седѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие седѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие седя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие седя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие седя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие седя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие седѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие седѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. седя
- - Душата ми седи в зъбите
Виж повече- - Като че ли седя на ушите си
- - На ушите ли си седиш
- - седя
- - Не ми седи езика зад зъбите
- - Не седя на един карар
- - Нима седи с бога коляно до коляно
- - Ни седи, ни ходи
- - Ни ходи, ни седи
- - Седи грей се
- - Седи, седи и на магарето чуш казва
- - Седя в сянка
- - Седя като квачка на мътеци
- - Седя <като> на въглени
- - Седя <като> на игли
- - Седя <като> на тръни
- - Седя <като> на шишове
- - Седя на (над) главата
- - Седя на два стола
- - Седя на сухо
- - Седя на сянка
- - Седя си на гъза
- - Седя си на задника
- - Седя си мирно
- - Седя си на парцалите
- - Седя си настрана
- - Седя <си> на топло
- - Седя <си> на топличко
- - Седя със сгънати ръце
- - Седя със скръстени ръце
- - Сека клона, на който седя
- - Като истукан, седя
- - Седим коляно до коляно
- - Криво да седим, право да говорим!
- - Криво седи, право съди
- - Криво да седим, право да приказваме
- - Не си седя на устата
- - Седя като просяк пред църква
- - Седя като свекърва
- - Седя на глухото си ухо
- - Седя по турски
СЕДЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. седя̀л, -а, -о, мн. седèли, несв., непрех. 1. За човек или за някои животни – намирам се в свито положение, при което задната долна част на тялото ми е опряна върху нещо (обикн. плоско, равно). До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му, седяха около трапезата рояк деца. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 9. В същия миг дебелата дама, която седеше пред мен, извика, стана и загледа през стъклата на трамвая. М. Грубешлиева, ПП, 113. Той бодро седеше на кончето си, а то вървеше живо. Елин Пелин, Съч. II, 82. Войникът разбра какво вълшебно огниво има в ръцете си. Щом го удареше веднъж – явяваше се кучето, което седеше на сандъка с медните пари. Св. Минков, СЦ (превод), 33. Върху окопа на Кънчов градеж седеше Сенчо, зиморничаво свит в окъсаната си дреха. Г. Алексиев, ДЦ, 92. Дафинка на стол седеше, / майка ѝ я ситно плетеше. Нар. пес., Й. Титоров, ББ, 319.
2. Изправен съм на краката си, без да се движа; стоя. Дорде той се кръсти пред иконостаса, тя сè права ще седи пред леглото му с чергата в ръка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 13. Бяхме станали и седяхме до огъня. Й. Йовков, Разк. II, 62. А охраненият хубав сокол седеше на ръката му и гледаше войниците, без да се плаши. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Сега [площадът] беше пълна със солдати, които я кръстосваха в разни посоки. Седяха на групи около ниската ограда на конака. К. Величков, ПССъч. I, 5. И седеше на едно място, навела си главата над гърдите. Н. Бончев, ТБ (превод), 50.
3. Намирам се на определено място, където престоявам, прекарвам известно време; стоя. Цял ден седеше вкъщи, готвеше, чистеше, помагаше на майка си. И. Петров, МВ, 191. Те седяха прегърнати в буренака до сутринта. Елин Пелин, Съч. I, 93. Господинът с брадата се е запознавал под скромното име Хуан Алварадо, обичал е да играе бридж, да седи с часове на палубата и да гледа небето. Св. Минков, ДА, 27. Мюдюринът седеше по цял ден сам в канцеларията си. Д. Талев, И, 385. Колко отдавна бе туй, Ефросина! / Погледай, обрасъл е в бурени двора, / където до късно седяхме ний с тебе. Ем. Попдимитров, К, 19. Събрахме се шесдесе дружина, / па влезнахме у хладна меана – / там седиме три дни, та пиеме. Нар. пес., СбНУ XLIV, 17-18.
4. Оставам, задържам се на мястото, където съм, като не отивам другаде или с другите; стоя. – Ех, болярино, – въздъхна от все сърце Драгота и се изсмя широко – да си бяхме седели в стана край Димотик. Ст. Загорчинов, ДП, 296. – Аз тук ще седя. Дето ще слугувам на други, на вас ще слугувам. Й. Йовков, АМГ, 183. Той на дружина думаше: / „Дружина, вярна, сговорна, / я вий тук да седите – / азе ще на път излеза“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 19.
5. Със сказ. опред. Намирам се или изпадам в някакво емоционално състояние, в някакво положение, породено от нещо (събитие, ситуация, обстоятелство, действие); стоя. От посетителите на бала не познаваше почти никого и затова дълго време седя самотен. М. Грубешлиева, ПП, 201. Отец Сисой седеше спокоен. Елин Пелин, Съч. IV, 10. Сега седи вързан в кулата. Ст. Загорчинов, ДП, 299. Наше село, харно село. Два пъти се жътва жъне, по година гладни седим и пак кураж държим. Елин Пелин, Съч. V, 88.
6. Със сказ. опред. и нареч. някак. Изглеждам по определен начин, имам някакъв вид; стоя. Той се бе смалил наполовина, лицето му бе пожълтяло и седеше някак сбръчкано, само очите му светеха. Ст. Загорчинов, ДП, 479-480. Върху сухата ѝ ръчица гривната седи някак неестествено, готова всеки миг да полети на прашния път. С. Северняк, П, 142. Някак като безстопанствена седеше тя [къщата] сред неширокото дворче на брега на сухото езеро. В. Ченков, СНД, 10.
7. Разг. С предл. без. Лишен съм от присъствието на някого, който е важен, необходим, или от притежание на нещо; стоя. – По пътя срещнахме доктор Кълвачев с цяла бригада синигери. Обхожда селото – да цери овошките. – Я-я! – възмути се катеричката. – А в туй време гората без лекар ли ще седи? П. Бобев, ГЕ, 169. – Е, Шейно, моя мила сестро, / нещо сакам, тебе да попитам: / че ли простиш Огнянчо детенце, / че че сакам младо да го женим – / че сме много без жена седели. Нар. пес., СбНУ XLIV, 25.
8. Разг. Бездействам, не работя нищо, мързелувам; стоя. – Ти, Муце, защо не се ловиш на работа? Мома вече, а скръстила ръце и седи! Твоите дружинки напълниха ковчези с дрехи, а ти още чорап не знаеш да плетеш. Ст. Даскалов, БМ, 7. – Все сте изкарали за хляба. – Изкарахме: – Пò ли е добре да седи човек и само да се тюхка и вайка? Ст. Чилингиров, ХНН, 176. Една неделна утрин дядо Тома чакаше да изпрати биволицата. И за да не седи празен, той беше взел говежди гребен и чешеше едрото кротко животно. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154. – Разбрах, че беше много ядосан на тия, които завардват пътищата и карат бащите ни да седят без работа. Ив. Хаджимарчев, ОК, 21.
9. Разг. За предмети и др. – има ме, намирам се някъде; стоя. Мама ми забранява да пия от стомната, която седи в кьошето на стаята. Н. Каралиева, ЯЧ, 15. – Кой, аз ли? – говореше голямото златно яйце, което седеше най-отгоре в кошничката и се мислеше за световен шампион. Св. Минков, ПК, 18. Джони бързо скри едната чаша и вилицата в пернишката печка, която и лете седеше в ателието. М. Грубешлиева, ПП, 265. От по-рано знаех, че по-старите калугери крият парите си под престола, дето седи разпятието. Ст. Загорчинов, ДП, 103. – Дай лирите да седят у мене за залог. Ст. Дичев, Р, 163.
10. Само 3 л. Разг. За дреха, шапка, обувки, накит и др. – съответствам на мярката, размера на някого, подхождам, стоя добре на някого; отивам, прилягам, приличам. Добре ушитият костюм, който седеше като излян на него, и пламъкът в очите му придаваха особено очарование. Д. Спространов, С, 125-126.
11. Разг. Държа се, проявявам се; стоя. Невеста му по-тиом говори: / „Мирно седи, цръна калугеро! / Ще ни види Илия Смилянин, / ще погуби и тебе, и мене“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 13. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Послов.
12. Прен. За състояние, чувство – проявявам се, показвам се чрез поведението на някого, чрез изражението на тялото му; стоя. Марин си спомни предпазливостта му, когато при навлизането във воденичния път казваше: – Полека! – И сега, вторачен в него, той се помъчи да открие дали същото неспокойствие седеше още там. Кр. Велков, СБ, 124.
13. Остар. Управлявам някаква област, град и под., стоя начело на нещо. В сръбский град Рудник седял славянский княз Милош Обренович, който бил по-преди наместник на Кара Георги. Ст. Ботьов, К (превод), 108-109. Калокир ся поклони трижди на княза и го поздрави от Никифора, като от данника, който провожда дарове на руските градове: на Киев и на сички други градове, в които седят велики князове под власт Светославова. Е. Мутева, РБЦ (превод), 37-38.
14. Диал. Живея някъде, обитавам временно или постоянно определено място. Стринини Илчовичини седят недалеч от чичови Венкови, в дъното на уличката, дето е зад тях. Т. Влайков, Пр I, 182. Те спряха един старичък човечец с поизтъркани градски дрехи и го попитаха не знае ли къде седи Гочо, Гочо Терзистоянов. Г. Караславов, Тат., 179. Освен тия стражари, които биват вси единоверни християни, има и от правителството определени десет души турци, които седят на Чифлика, който е един час далече от манастира. Н. Рилски, ОМР, 51.
15. Остар. и диал. Работя при някого или някъде като някакъв, заемам някаква длъжност; стоя. Иван Славовски седя дълги години кмет на селото. Ил. Волен, МДС, 136. И тя ли беше келнерка? – Прислужница. Седяла с години у едно богато семейство. Б. Райнов, ЧЪ, 12. На другий ден цяло село знаяло, че Добре занапред няма да седи учител. КН, 1873, кн. 3, 45.
16. Остар. и диал. Намирам се, заемам определена позиция, място в някаква йерархия; стоя. Но пуста завист, в тази орда имало и други главатари, които седели по-долу от Тодор войвода. Те намислили да го убият. М. Кънчев, В, 52. Началник е туй. Демек, човек, който седи начело на всичките, ама начело – за доброто. Ст. Чилингиров, ПЖ, 152. Като гледаха периодическите списания, не на европейските народи, които седят несравнено по-високо от нас, нъ на народите, между които живеем, да ся умножават от година на година, тези родолюбиви цариградски българи не можаха да траят такъв срам за народа си. Ч, 1871, бр. 22, 674.
17. Диал. Намирам се някъде, разположен съм някъде. Гърция седи посред пътя на приятелите и неприятелите на югоизточните славяни и на Турция. НБ, 1876, бр. 10, 38.
18. Остар. и диал. Прекарвам определено време в затвор, защото изтърпявам наказание; лежа. Доста време седя той в тъмница, та и аз като дойдох лани в Цариград, той беше затворен. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 82. Пакостник по име Г. Д. се осъжда да седи запрян в тъмницата цял месец. Ив. Богоров, СИНЕ, III. Янке ле, мало девойче! / Жално ли ти е, не ли е, / като ми седиш в тъмница? Христом. ВВ II, 245.
19. Диал. Започвам, захващам да върша нещо. Оваджиската му талига се е строшила – тя беше си и без това разнебитена, – та ще седи сега да я прави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 33. седи се безл. от седя (в 3 и 8 знач.). Ще се седи сега два часа тука, после ще видим. Л. Дилов, ОС, 47. Започвали да викат и крещят бясно и пронизително, че не е време да се седи, но да се грабне оръжие в ръка и да се тръгне срещу ромеите. П. Петров, ВБД, 81. Три годин протеглих черно тегло в къщата, дето седях. Нъ тя, освен голямата теснота, не ще е край да ся седи в нея. АНГ I, 243. Не е добре да се седи без работа.
СЕДЍ МИ несв., непрех. 1. С обстоят. пояснение. За дреха и под. – отива ми, подхожда ми по начина, определен чрез обстоятелственото пояснение; стои ми. Бре, бре, бре, то нови рокли, нови шапки! Чудесно ти седи! Д. Немиров, В, 21. Униформата му седеше елегантно. К, 1972, кн. 9, приложение, 7. Шинелът не му седеше добре, взел е от склада първия, който му е попаднал. К, 1977, кн. 8, 56.
2. Диал. Струва ми се, изглежда ми, вижда ми се. А сега, като окъсахме май всичкото разцъфтено цвете, набраната китка ми се вижда не много голяма. Седи ми дори малка. Т. Влайков, Пр. I, 273.
◊ Душата ми седи в зъбите. Разг. 1. Много съм зле, съвсем съм отпаднал и скоро ще умра. 2. Едва дишам, не мога дъх да си поема от прекалена умора. Сèди, грей се. Жарг. Не се бъркай в чужди работи, които не те засягат. Седя в сянка. Не се оценяват достатъчно качествата, заслугите ми; пренебрегван съм. Време е вече да излезеш на преден план. Твоето място е в постоянното присъствие. Достатъчно си седял в сянка. В. Нешков, Н, 356. Седя <като> гръмнат. Разг. Оставам силно изненадан от нещо, което никак не съм очаквал. Аз очаквах – вътрешно настръхнал – как братята ще посрещнат бившия Бруно. Потресението им беше трудно за описване; седяха като гръмнати; тук-там долових шушнене, възклицания. В. Мутафчиева, СД, 107. Седя <като> на игли (тръни). Разг. Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, нещо ме безпокои, тревожа се за нещо. – Пардон, господа и госпожи – каза началникът още от вратата. – Аз съм малко нервен, нервирах се силно. Седяхме като на игли. Н. Попфилипов, РЛ, 154. Пиронев седеше като на тръни и се мъчеше да се усмихва и да любезничи против волята си. Г. Караславов, ОХ IV, 396. Седя на думата си. Разг. Държа на казаното от мене, не се отмятам. – Но, да знаете отсега – на думата си седя. Тая неделя венчило. Другата – печалбар. Никой да не ме спира. З. Сребров, Избр. разк., 134. – Видиш ли, чедо мое, как баща ти си седи на думата? Врекъл ти ся бях за днес, че ще ся намеря на урока ти. И ето, дойдох. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 64. Седя на (над) главата на някого. Разг.; Седя на глава. Диал. 1. Бдя над болен, за да се грижа за него. Миланчо лежи умира, / мама му седи на глава, / клонче босилче държеше. Нар. пес., СбВСт, 497. Разболела се Стояна девойка, / на глава е стоит до три доктори. Нар. пес., СбНУ VII, 71. 2. Досаждам на някого с постоянното си присъствие. 3. Наблюдавам някого и го контролирам. Да сме свободни, е важното! Да няма кой да ти седи над главата. На черква ли искаш, или с приятели да се събереш, или дюкяна си да отвориш – ти да си си господар. Ст. Дичев, ПКС 1977, 178. Седя на престола. Остар. Царувам. Един див овчар никога не трябва да седи на търновския престол. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 18. Василий Болгароктон захвана война със Самуила, който тогава вече седеше на бащиний си престол в Западна България. ПСп, 1876, кн. 11-12, 111. Седя по турски. Седя със скръстени и прибрани крака. Сюлейман ага ме посрещна в кьошка си. Седеше по турски на дебели възглавници и пиеше кафе. А. Дончев, ВР, 130. Баща ѝ седеше по турски на миндера и нервно прехвърляше божигробската си броеница. В. Геновска, СГ, 213. Седя си мирно. Разг. Не предприемам нищо, не се намесвам, не участвам в нещо. Дибич отвърнал: „Важни дела, бедни българи, но седете си мирно във вашето отечество! Дò ще време и за вас!“. М. Арнаудов, С, 136. Та коя е годена девойкя, / она нека маргарит да бере. / Коя не е, мирно да си седи. Нар. пес., БНТв I, 599. Седя <си> на два стола. Разг. Двуличен съм, неискрен съм, тъй като се стремя да извлека облаги, ползи от две страни. А Димка нехае към него или се мъчи да седи на два стола. Боню няма никакви чувства към нея, но я използва. Йото се топи от яд. Ревнува. Кр. Белев, РСК, 68. Онзи разбра, че не ще изкопчи повече (понеже смяташе да отнесе пък на Селим хан една част от разговора с Кабакчи и така да си седи на два стола, докато се види накъде ще натежи победата). В. Мутафчиева, ЛСВ II, 477. Седя си на задника (гъза). Разг. Грубо. Не предприемам нищо, не се меся в нещо (обикн. от което няма да се получи никакъв резултат). Ако е война, да е война – каза Лазар, – инак всеки да си седи на задника. Л. Стоянов, Х, 124. Трябваше да направи нещо, каквото и да е, само и само да се измъкне от това здание, да направи нещо, а не само да седи на задника си. Т. Стоянов, Ха (превод), 143. Седя си на парцалите. Разг. Не се меся, не участвам в нещо, не върша нещо. – Не си седите на парцалите, ами сте се заловили за тази пуста политика, като че ти, Кунчо, си нямаш занаят. В. Нешков, Н, 381. Седя <си> настрана. Разг. Не участвам, не се меся, не се бъркам в нещо. – Замътили са нещо политиците, ама ние сме хора занаятчии. Ние в политиката не се бъркаме. Пък искаме и нашите работници да си седят настрана. П. Здравков, НД, 57. Мястото на Илия е свободно. То чака нов боец. Трябва ли тя сега да стои настрана безучастна? Ив. Мартинов, ДТ, 274. Седя си на топло (топличко, сухо). Разг. 1. Намирам се на сигурно, безопасно място. 2. Имам добра, сигурна работа. Настани го в канцеларията – да си седи на сухо, да върже някой лев, пък той взе че напусна на втория ден. Н. Нинов, ЕШО, 38. Седя със зяпнала (отворена) уста. Разг. Учудвам се, изненадвам се, оставам изумен от нещо неочаквано, странно, необикновено (обикн. като давам външен израз със съответната мимика). Седя със скръстени ръце. Разг.; Седя със сгънати (сгърнати) ръце. Остар. и диал. 1. Нищо не правя; бездействам. Снахата не седи със скръстени ръце. Тича и тя подир свекървата си, но старата жена е малко нервничка, та постоянно подмята на помощницата си, че пипала бавно. Св. Минков, РТК, 168. То [разбойничеството] принуди богатите человеци от градищата да заровят парите си в земята и да стоят със сгънати ръце. О. Маждракова и др., ВПАВ, 63. – Аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката... Ама оттогава седя със сгърнати ръце, вретено не съм врътнала. Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. 2. Не предприемам нищо, за да постигна някаква цел, бездеен съм. Когато другаде борбата кипеше, те не можеха да стоят със скръстени ръце. Х. Русев, ПС, 119. Когато в Херцеговина избухва през 1875 г. въстанието, Хр. Ботев написва пламенен призив към своите сънародници: „Революцията се е вече захванала... Ни един южен славянин не трябва сега да стои със сгънати ръце...“. Ив. Унджиев и др., ПАМД, 134-135. – Ще ни изпратят една рота войници и ще ни изтрепят като пилци. – Ба, ние ще седим със сгърнати ръце! – каза Кинев. Г. Караславов, ОХ, 81. Сека клона, на който седя. Разг. Постъпвам противно на личните си интереси, сам ставам причина да изпадна в неизгодно положение. – Не, няма и грам полза да те убивам. Да не съм луд да сека клона, на който седя? Д. Вълев, З, 283.
Виж повече