седя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време седѝш - второ лице, единствено число, сегашно време седѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение седѝм - първо лице, множествено число, сегашно време седѝте - второ лице, множествено число, сегашно време седя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време седя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време седя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време седя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време седя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време седѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време седѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение седя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие седя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие седя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие седя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие седя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие седя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие седя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие седя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие седя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие седѐйки - деепричастие седя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие седѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие седѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие седя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие седя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие седя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие седя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие седѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие седѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. седя
- - Душата ми седи в зъбите
See more- - Като че ли седя на ушите си
- - На ушите ли си седиш
- - седя
- - Не ми седи езика зад зъбите
- - Не седя на един карар
- - Нима седи с бога коляно до коляно
- - Ни седи, ни ходи
- - Ни ходи, ни седи
- - Седи грей се
- - Седи, седи и на магарето чуш казва
- - Седя в сянка
- - Седя като квачка на мътеци
- - Седя <като> на въглени
- - Седя <като> на игли
- - Седя <като> на тръни
- - Седя <като> на шишове
- - Седя на (над) главата
- - Седя на два стола
- - Седя на сухо
- - Седя на сянка
- - Седя си на гъза
- - Седя си на задника
- - Седя си мирно
- - Седя си на парцалите
- - Седя си настрана
- - Седя <си> на топло
- - Седя <си> на топличко
- - Седя със сгънати ръце
- - Седя със скръстени ръце
- - Сека клона, на който седя
- - Като истукан, седя
- - Седим коляно до коляно
- - Криво да седим, право да говорим!
- - Криво седи, право съди
- - Криво да седим, право да приказваме
- - Не си седя на устата
- - Седя като просяк пред църква
- - Седя като свекърва
- - Седя на глухото си ухо
- - Седя по турски
СЕДЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. седя̀л, -а, -о, мн. седèли, несв., непрех. 1. За човек или за някои животни – намирам се в свито положение, при което задната долна част на тялото ми е опряна върху нещо (обикн. плоско, равно).