снизходѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано снизходѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член снизходѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член снизходѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано снизходѝтелната - единствено число, женски род, членувано снизходѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано снизходѝтелното - единствено число, среден род, членувано снизходѝтелни - множествено число, нечленувано снизходѝтелните - множествено число, членувано
1 мек (прен.) - отстъпчив - снизходителен - толерантен (книж.)2 снизходителен - толерантен (книж.) - търпелив
снизходѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не проявява строгост, взискателност; отстъпчив.
Не бивайте снизходителни заради доброто име на родителите му. Елин Пелин. 2. Който не изразява строгост, взискателност. Запрян Тошев с угаснал глас молеше съда за снизходителна присъда. А. Гуляшки. 3. Пренебрежителен, високомерен. Ей, че си прост! — отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. Ал. Константинов.Виж повече