то̀ча - първо лице, единствено число, сегашно време то̀чиш - второ лице, единствено число, сегашно време то̀чи - трето лице, единствено число, минало свършено време то̀чим - първо лице, множествено число, сегашно време то̀чите - второ лице, множествено число, сегашно време то̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време то̀чих - първо лице, единствено число, минало свършено време то̀чихме - първо лице, множествено число, минало свършено време то̀чихте - второ лице, множествено число, минало свършено време то̀чиха - трето лице, множествено число, минало свършено време то̀чех - първо лице, единствено число, минало несвършено време то̀чеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време то̀чехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време то̀чехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време то̀чеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време точѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение точѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение то̀чещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие то̀чещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие то̀чещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие то̀чеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие то̀чещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие то̀чещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие то̀чещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие то̀чещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие то̀чещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие то̀чейки - деепричастие то̀чил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие то̀чилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие то̀чилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие то̀чила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие то̀чилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие то̀чило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие то̀чилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие то̀чили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие то̀чилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие то̀чел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие то̀чела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие то̀чело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие то̀чели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие то̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие то̀чения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие то̀ченият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие то̀чена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие то̀чената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие то̀чено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие то̀ченото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие то̀чени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие то̀чените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. точа
- - Още рибата в морето, той точи зъби да яде
Виж повече- - Точа зъби
- - Точа зъби за печени прасета
- - Точа лиги
- - Точа меч
- - Точа ножа зад гърба
- - Точа си езичето в гърба
- - Точа си ножа
- - Точа спаначник
- - Точа чамеакъз
тòча1, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Пускам течност да тече на тънка струя. Петър точеше вино от голямата бъчва за сватбарите. К. Петканов. 2. Изтеглям нишка от къделя, пашкул. Една тънка, висока жена точеше нишки на малък чекрък до прозореца. Ем. Коралов. точа се страд.Виж повечетòча2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разтеглям тесто да стане на тънка кора. Точи кори за баница. || Приготвям баница. Калина е запретнала ръкави и точи баница. К. Петканов. точа се страд.
тòча3, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя нож, сечиво да станат остри; остря. От три дни сеймените на кърсердара леят куршуми и точат ножовете си; опитват ги с пръст да видят дали са остри. Йовков. На края на ливадата Панко беше забил косилото в земята и точеше косата. Дим. Ангелов. точа се страд. □ Точа зъби (разг.) — а) Готвя се да ям нещо хубаво. Още рибата в морето, той точи зъби да яде. Погов. б) Очаквам, готвя се да получа нещо примамливо.