адеква̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано адеква̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член адеква̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член адеква̀тна - единствено число, женски род, нечленувано адеква̀тната - единствено число, женски род, членувано адеква̀тно - единствено число, среден род, нечленувано адеква̀тното - единствено число, среден род, членувано адеква̀тни - множествено число, нечленувано адеква̀тните - множествено число, членувано
АДЕКВА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Равностоен, напълно съответствуващ. Хаос от самовластие, многовластие, но и безвластие [по време на кърджалийството] заливал земите ни. Затуй, че такова съотношение не може да бъде изразено с достатъчно адекватен нему термин, ще го означаваме все пак като „анархия“. В. Мутафчиева, КВ, 38. Адекватни понятия. Форма, адекватна на съдържанието.
— От лат. adaequatus.