съотвѐтен - единствено число, мъжки род, нечленувано съотвѐтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член съотвѐтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член съотвѐтна - единствено число, женски род, нечленувано съотвѐтната - единствено число, женски род, членувано съотвѐтно - единствено число, среден род, нечленувано съотвѐтното - единствено число, среден род, членувано съотвѐтни - множествено число, нечленувано съотвѐтните - множествено число, членувано
1 съответен - съответстващ - адекватен (книж.)2 съответен - надлежен (книж.)3 съответен - респективен (книж.)
съотвèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който отговаря, подхожда на нещо.
Много нови понятия и предмети нямат в езика и съответните думи. Вазов. Откъслечните му мисли се сливаха в съзнанието му със съответните на тия мисли преживявания. А. Страшимиров. Андреев беше освободен, като заплати само съответната глоба и мито за цигарите. П. Спасов. Наказанията са лични и съответни на престъпленията. Конст., чл. 82. 2. Нужен, потребен за определен случай. Защо, ако е заслужавал смърт, не облекат смъртното му наказание в съответната юридическа форма? Дим. Ангелов. Впрочем вие ще получите съответните напътствия. Хар. Русев. Вземам съответни мерки. 3. Към който трябва да се отнесе, да се обърне човек в определен случай. Взривът се получава с бележка от съответен склад. Г. Караславов. Пъргаво се върна до бюрото и бързо, с вдъхновение написа заповедите до съответните части. Хар. Русев.Виж повече
съответен (комп.) - matching