надлѐжен - единствено число, мъжки род, нечленувано надлѐжния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член надлѐжният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член надлѐжна - единствено число, женски род, нечленувано надлѐжната - единствено число, женски род, членувано надлѐжно - единствено число, среден род, нечленувано надлѐжното - единствено число, среден род, членувано надлѐжни - множествено число, нечленувано надлѐжните - множествено число, членувано
НАДЛЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни,
прил. Остар. Книж., сега канц. 1. Съответен, необходим за нещо. Валията отдаде на винишкото убийство политически характер и натовари прочутия Дервиш ефенди с мисията да произведе надлежното следствие. П. К. Яворов, Съч. II, 201-202. Колко прибързано е било наистина да се копират без надлежната подготовка почини за просветно подвижничество. М. Арнаудов, БКД, 274. Възможно е, като пръв опит,.., негде и да сме грешили, но обещаваме се при второто издание да обърнем надлежното внимание на всички посочени нам грешки, недостатъци и пр. А „България“, 3. На Египетския въпрос се отдели надлежното внимание. Бълг. 1902, бр. 493, 2.Виж повече2. Като същ. Обикн. членувано. а) Човек, който е съответстващ, подходящ за някакъв пост или за някаква работа. Поверявай ся повече на мъдростта на княза,.., поверявай ся на бащинската му грижа, чтото тя да назначава надлежните за ръководство на общонародните работи. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 88. б) Необходимото, подходящото нещо за някаква дейност, работа и под. Моля направете надлежното, щото тие поправки да си внесат и г-да артистите в ролите и да се съобразят с тях в бъдеще. Ив. Вазов, НПис, 66.
— От рус. надлежащий.