анатемо̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време анатемо̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време анатемо̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време анатемо̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време анатемо̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време анатемо̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време анатемо̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време анатемо̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време анатемо̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време анатемо̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време анатемо̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време анатемо̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение анатемо̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение анатемо̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие анатемо̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие анатемо̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие анатемо̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие анатемо̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие анатемо̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие анатемо̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие анатемо̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие анатемо̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие анатемо̀свайки - деепричастие анатемо̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие анатемо̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие анатемо̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие анатемо̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие анатемо̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие анатемо̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие анатемо̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие анатемо̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие анатемо̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие анатемо̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие анатемо̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие анатемо̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие анатемо̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие анатемо̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие анатемо̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие анатемо̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие анатемо̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие анатемо̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
АНАТЕМО̀СВАМ, -аш, несв.; анатемо̀сам, -аш, св., прех. 1. Църк. Отлъчвам някого от църквата чрез проклятие, налагам анатема; афоресвам. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне! Д. Талев, ЖС, 294. Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене. . А калугерите ме анатемосаха. А. Каралийчев, НЗ, 124. — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш! Кр. Григоров, Р, 204.
2. Разг. Проклинам, кълна. Майка им, врачката Милкана,.. съседи ѝ засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село — .., олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла. А. Страшимиров, ЕД, 122. Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството. Ем. Манов, ПУ, 208. анатемосвам се, анатемосам се страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление. П. Велков, СДН, 16.
— Друга (остар.) форма: а н а т е м ѝ с в а м.