кълна̀ - първо лице, единствено число, сегашно време кълнѐш - второ лице, единствено число, сегашно време кълнѐ - трето лице, единствено число, сегашно време кълнѐм - първо лице, множествено число, сегашно време кълнѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кълна̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие кълна̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време клѐх - първо лице, единствено число, минало свършено време клѐ - трето лице, единствено число, минало свършено време кълна̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време клѐхме - първо лице, множествено число, минало свършено време кълна̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време клѐхте - второ лице, множествено число, минало свършено време кълна̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време клѐха - трето лице, множествено число, минало свършено време кълня̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време кълнѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кълня̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кълня̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кълня̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кълнѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение кълня̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кълня̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кълня̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кълня̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кълня̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кълня̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кълня̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кълня̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кълня̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кълнѐйки - деепричастие кълна̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клѐл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кълна̀лия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие клѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кълна̀лият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие клѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кълна̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клѐла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кълна̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие клѐлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кълна̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клѐло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кълна̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие клѐлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кълна̀ли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие клѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кълна̀лите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие клѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие кълня̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кълня̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кълня̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кълнѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кълна̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие кълна̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие кълна̀та - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие кълна̀тата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие кълна̀то - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие кълна̀тото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие кълна̀ти - множествено число, нечленувано, страдателно причастие кълна̀тите - множествено число, членувано, страдателно причастие
КЪЛНА̀, -ѐш,
мин. св. клех и кълна̀х, прич. мин. св. деят. клел и кълна̀л, прич. мин. страд. клет и кълна̀т, несв., прех. 1. Изричам клетва, враждебно пожелание срещу някого или нещо; проклинам. — Да даде бог туй месце на курбан да ти го сторят! — Кълнеш ли мари, безбожнице! Тонич, ГЗМ, 42. Сега Стойко Гаравала чуваше как долу някой хлипа и позна гласа на Марийка. Чуваше се как старата с висок жален глас кълнеше: — Да се подуят дано! С. Северняк, ИРЕ, 27. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / .. / Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по таз тежка чужбина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела, / та скитник ходя злочестен азе / и срещам това, що душа мрази? Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Седнала Ангя край Дунав, / бяло ми платно белеше, / Дунава ми го кълнеше: / „Дунаве, бяле Дунаве, / ай да ми се изсушиш!“ Нар. пес., СбБрМ, 350. ● Нар.-поет. Клетва кълна. „Маро ле, Марудо, / царьова кадъно, / ния не сме дошли / клетва да та кълнели“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 82.Виж повече2. Изричам недоволство от някого или нещо; хохам, хуля, ругая. — Не знам —мърмореше Мазна Гана, — едни го хвалят — много знаел, много помагал, други пък го кълнат — нищо, викат, не разбирал. Г. Караславов, СИ, 19. Най-добре е, докато пие потушим фонтана, всички да напуснете селото. Приютете се засега из околните села. Селянките започнаха недоволно да кълнат: — Откъде се намериха тия да дойдат в село, къщите ни да съсипят и изгорят. П. Славински, МСК, 111. Нима може да разбере жена му какво става в душата му! Тя оплакваше само Данаила и кълнеше Велика, че посрамила честния им род. С. Северняк, ИРЕ, 29. Ръцете ѝ трепереха, задушаваше се и понякога болежката стигаше чак до припадат. Разбира се, госпожа Бонка кълнеше болестта си и се оплакваше от нея на всички познати, дори и на непознати. Г. Райчев, ЗК, 10. Майка му на праг седеше, / Иванчо тежко кълнеше: / — „Сине Иванчо, Иванчо, / нема ли за теб роднини, / роднини или познати?“ Нар. пес., СбВСтТ, 955.
3. Остар. Извършвам обред за даване на клетва; заклевам. Той [Левски] държеше много, щото в комитетите да влизат свещеници и свещеници да кълнат съзаклятниците. Ив. Хаджийски, БДНН II, 177. Не можех да си представя, че това е същият тоя човек, . ., който преди няколко месеца само беше ни посрещнал с такава радост в къщата си и с младенческо въодушевление беше дигнал пред нас кръста да кълне оглашените. К. Величков, ПССъч. I, 116.
4. Диал. Настойчиво изисквам от някого да направи нещо, задължавам го като с клетва да извърши нещо; заклевам, заклинам. Разпаленият безвластник, който бунтуваше хамалите от пристанището и ги кълнеше да се бият до последна капка кръв;. . — същият този мъж седеше сега свит на дъсчения си стол, отпуснал рамене, сгърбен. А. Гуляшки, Л, 11.
5. Диал. За жаба — казва се, когато гушата и пулсира при дишане (Н. Геров, РБЯ). кълна се страд. и възвр. Щом станеше дума, че има да са кълнат нови работници, той изтегляше патрахила из паласката,. . и заставаше пред мустакатия кръщелник. З. Стоянов, ЗБВ I, 399. — Да ми изсъхне езикът, дано!— кълнеше се той. И. Петров, НЛ, 120.
КЪЛНА̀ СЕ несв., непрех. 1. Давам, полагам клетва при тържествен обред; заклевам се. Членовете на Правителството полагат пред Народното събрание следната клетва: „Кълна се в името на народа и на Народната Република България, че ще им служа предано и всеотдайно.“ Конст., 15. Когато дойде да се разисква за клетвата .., Кириак Цанков, . ., предложи, щото войниците да се кълнат за вярност не само към княза, но и към „отечеството“. С. Радев, ССБ I, 81. И той му беше побратим и за побратимство с него той беше се клел в черква. Й. Йовков, СЛ, 160-161. Йоще по-трогателно е да гледаш онзи здрав селяк как са кълне под знамето. НБ, 1876, бр. 53, 206. // Обикн. с предл. в и същ. Изричам клетвени обещания за вярност или любов. От години знатните патриции и се клели с най-страстни думи във вечна любов и тя пожелала да види кой я обича истински. С. Северняк, ИРЕ, 121. — Кълна се, народний войводо — каза внезапно и глухо Васил, като извърна към него разширените си очи. — Кълна се, всякога ще следвам твоя път! — Кълна се и аз — прибави едва чуто притихналият Стефан. Ст. Дичев, ЗС I, 460-461. Глутници от обожатели и се кълнеха в любов и на всекиго тя трябваше да отговаря, че вярва в думите му, но не е решила още да се омъжва. Д. Димов, Т, 41-42. Народе, с подвизи безбройни, / кълнем се с трепет във гърди: / ще бъдем пий чеда достойни / на наште войнствени деди! А. Разцветников, С, 8.
2. Заричам се, обещавам си като с клетва да извърша нещо. Той се кълнеше в душата си, при първа възможност, да убие Стефчова Ив. Вазов, Съч. XXIII, 8. Динко, .., разбираше всичко и се кълнеше в себе си, че кога да е и къде да е ще отмъсти на кмета. Г. Караславов, ОХ II, 124. И те всички, жестоко преследвани и разсипвани от глоби, връзват си наистина червенко на пръста и се заричат и кълнат се, никога вече да не помислят да вдигат глас против селски неуредици. Т. Влайков, Съч. III, 119.
3. Настойчиво уверявам някого в правотата на моите думи. Госпожице, вярвайте ми, кълна ви се в децата си, аз нищо не знаех. Ст. Костов, Избр. тв., 467. Те [слугите] не казваха, че той [Давид] бил винаги сам, но твърдяха и се кълняха, че не били виждали някой да идва при техния господар. П. Спасов, ХлХ, 178. Кълна ви се, грешни помисли нямах в главата. Напротив, в тая стройна и мила девойка, вървяща пред воловете и отхождаща си като един красив сън, аз виждах България здрава, спретната и хубава. Н. Попфилипов, РЛ, 16. Кой се кълне у майкю, у бащу, / кой се кълне у бракя, у сестре, / Марко нема у що да се кълне, / он се кълне у Шарка добра коня, / а они ми Марка не верю — / конят си е кучешка нарана. Нар. пес., СбНУ XLIX, 21.
◊ Кълна си дните (годините, живота). Разг. Изказвам голямо неудовлетворение от съдбата си. Аз мисля, мисля за ония, / кои зъзнат, без покрив стоят, / кои в крайна оскудия / кълнат си дните на светът. Ив. Вазов, БМ I, 52. Седнал овчер на столоват камък, / че си кълне дине и години: / — Пусти останали моите години. Нар. пес., СбНУ XXV, 128.
— Друга (диал.) форма: къна̀.