апогѐй - единствено число, нечленувано апогѐя - бройна форма апогѐят - единствено число, членувано - пълен член апогѐи - множествено число, нечленувано апогѐите - множествено число, членувано
АПОГЀЙ, -èят, -èя, мн. няма, м. 1. Астрон. Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на Луната или от орбитата на изкуствен спътник. Според получените предварителни данни началният период на обиколката на кораба-спътник по орбитата се равнява на 88,6 минути, височините на перигея и апогея на обритата възлизат приблизително на 187,3 и 265 км съответно. ВН, 1960, бр. 2881, 1.
2. Прен. Книж. Най-високата точка в развоя на нещо; най-голям разцвет, подем. Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиана“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ. Д. Димов, Т, 530. Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян,.., наредил да доведат най-скъпия трофей,.., — пленения латински император. Д. Линков, ЗЗБ, 38. Той е в апогея на своята слава.
— От гр. ἀπόγειον ‘отдалеченост от земята’.