ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: разцвѐт - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

разцвѐт - единствено число, нечленувано
разцвѐта - единствено число, членувано - непълен член
разцвѐтът - единствено число, членувано - пълен член

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 разцвет - зенит - кулминация - връх (прен.) - апогей
2 възход - напредък - подем - разцвет - преуспяване - процъфтяване - прогрес - растеж (прен.) - просперитет (книж.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 разцвет - падение
2 разцвет - упадък

Резултати от: Речник на българския език

РАЗЦВЀТ, мн. няма, м. 1. Пускане на цветове, покриване с цвят; цъфтеж, разцъфтяване, цъфтене.
Беше април. Цветя и дървеса бяха в разцвет. Ив. Карановски, Разк. I, 97.
2. Прен. Висша степен, връх в развитието на нещо. Противоп. упадък. Литературната история ни дава нерядко примери на писатели, които .. напущат своята литературна деятелност всред пълния разцвет на своите сили. К. Величков, ПССъч. VIII, 73. Неусетно и незабелязано пролетта стигна пълния си разцвет и зимата се забрави. Й. Йовков, Разк. I, 46. Разцвет на моминска красота. Разцвет на българската книжнина.
Виж повече