аргумѐнт - единствено число, нечленувано аргумѐнта - бройна форма аргумѐнтът - единствено число, членувано - пълен член аргумѐнти - множествено число, нечленувано аргумѐнтите - множествено число, членувано
АРГУМЀНТ м. 1. Книж. Довод в подкрепа на някаква твърдение. Но за да убедиш другите, не е достатъчно само голата вяра, нужни са факти, аргументи. Сл. Трънски, Н, 106. Г. Огнянов категорически ми заяви, че по причина на извънредна преумореност не е в състояние да играе. Никакви мои увещания, молби, аргументи не помогнаха. Ив. Вазов, ПЕМ, 107. Привеждам аргументи в полза на нещо. Убедителен аргумент.
2. Лог. Съждение, което се привежда като доказателство за истинността на друго съждение, концепция, теория.
3. Мат. Независима променлива величина, от чиито стойности зависят стойностите на функцията. Аргумент на функция.
— От лат. argumentum през рус. аргумент и нем. Argument. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.