до̀вод - единствено число, нечленувано * до̀вода - бройна форма до̀водът - единствено число, членувано - пълен член до̀води - множествено число, нечленувано до̀водите - множествено число, членувано
ДО̀ВОД м. Разсъждение, мисъл, която се привежда за доказателство на нещо; аргумент.
Ботев разгръща нашироко своята основна мисъл. Неговата логика е необикновено силна, доводите убедителни. Лит. Х кл, 145. Много ми беше интересно да чуя с какви чудновати доводи ще защити той моята кауза. П. Вежинов, ЗНН, 30. На логичните Филипови доводи Стефанка разгорещено отговаряше с цитати от Библията и Евангелието. В. Геновска, СГ, 217. Каквито и да са доводите на разума, сърцето си има своя логика, много автономна и понякога причудлива. А. Гуляшки, Л, 393.Виж повече— Рус. довод.