ЛЕКСИТ

Основна форма: ба̀вене - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

ба̀вене - единствено число, нечленувано
ба̀венето - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 бавене - бързане

Резултати от: Речник на българския език

БА̀ВЕНЕ¹, мн. няма,

ср. Отгл. същ. от бавя¹ и от бавя се. — Но да вървим, защото господарят заповяда, където те намерим, незабавно да те заведем при него. .. Хайде по-скоро, няма време за бавене. Г. Караславов, Избр. съч. V, 240. Аз съм доктор, отивам при един болен, една минута бавене може да му ускори смъртта. Лат., 1885, кн. 9, 5.

БА̀ВЕНЕ² мн. няма, ср. Отгл. същ. от бавя² и от бавя се. Бавене на дете.

Виж повече