ба̀вене - единствено число, нечленувано ба̀венето - единствено число, членувано
БА̀ВЕНЕ1, мн. няма,
ср. Отгл. същ. от бавя1 и от бавя се. — Но да вървим, защото господарят заповяда, където те намерим, незабавно да те заведем при него. .. Хайде по-скоро, няма време за бавене. Г. Караславов, Избр. съч. V, 240. Аз съм доктор, отивам при един болен, една минута бавене може да му ускори смъртта. Лат., 1885, кн. 9, 5.See moreБА̀ВЕНЕ2 мн. няма, ср. Отгл. същ. от бавя2 и от бавя се. Бавене на дете.