бездо̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано бездо̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бездо̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бездо̀мна - единствено число, женски род, нечленувано бездо̀мната - единствено число, женски род, членувано бездо̀мно - единствено число, среден род, нечленувано бездо̀мното - единствено число, среден род, членувано бездо̀мни - множествено число, нечленувано бездо̀мните - множествено число, членувано
1 безстопанствен - бездомен - изоставен - ничий 2 бездомен (за дете) - безпризорен - безнадзорен 3 бездомен - безподслонен - безпокривен - безприютен
БЕЗДО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма дом, подслон; безприютен.
Тук-там в сенките на големите порти спяха, свили колене и облегнати на стените, бездомни старци и дрипави жени, със забити в ръкавите лица. К. Константинов, ПЗ, 176. Тежко на скитника бездомен! / Той никога не си е у дома, / другарите си сменя, няма спомен / и сам не знае де е родната земя. М. Петканова, КС, 13. Кукувицата е бездомна ленивка, гнездо не вие, яйцата си носи в чужди гнезда. Д. Манчев, БЕ II, 111. Бездомно куче.Виж повече2. Рядко. Който няма собствен дом, жилище. Пренасях се трети път, защото бездомните жители на българската столица се преместят постоянно от една къща на друга и са в своя род вечни номади. Ив. Вазов, Съч. VIII, 128.
3. Като същ. Бездомник. Какво ни е събрало в този град, / удавен в блясък, пълен със бездомни? Мл. Исаев, ЯД, 84. Не съм довел голаци да грабят вашето имание, .. , нити бездомни — да живеят в вашите къщи. Е. Мутева. РБЦ (превод), 94.