безпризо̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпризо̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпризо̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпризо̀рна - единствено число, женски род, нечленувано безпризо̀рната - единствено число, женски род, членувано безпризо̀рно - единствено число, среден род, нечленувано безпризо̀рното - единствено число, среден род, членувано безпризо̀рни - множествено число, нечленувано безпризо̀рните - множествено число, членувано
БЕЗПРИЗО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За дете или юноша — който живее на улицата, без дом, без родителска грижа и надзор. В стария град живеят предимно работници и занаятчии. Неговите квартали са инкубатори за просяци и безпризорни деца. Ив. Мирски, ПДЗ, 144. Останал сирак, той [Силва Порту] бе отрасъл по крайбрежието между безпризорните момчета. Гр. Угаров, ПСЗ, 8. Интернат за безпризорни деца.
2. Като същ. безпризорни, обикн. мн. Деца или юноши, които нямат дом, които са без родителска грижа и надзор. На една стръмна крива улица се гуши малка схлупена къщурка. Над единствения ѝ вход се мъдри проядена от ръжда табелка: „Приют за безпризорни“. Пап., 1940, бр. 28, 1.
— От рус. беспризорный.