ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: безлѝчие - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

безлѝчие - единствено число, нечленувано
безлѝчието - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 невзрачност - незабележителност - безличие (книж.) - безличност - сивота (прен.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 безличие - величие

Резултати от: Речник на българския език

БЕЗЛЍЧИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на индивидуалност, на индивидуални черти; безличност. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229.

2. Безличен човек.
Ала неговият честен ум не може да повярва, че прекрасната за него София може да го замени — да предпочете някого от безличията на това пусто общество. Ив. Димов, АИДЖ, 131.

Виж повече