безлѝчие - единствено число, нечленувано безлѝчието - единствено число, членувано
БЕЗЛЍЧИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на индивидуалност, на индивидуални черти; безличност. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229.
2. Безличен човек.