сивота̀ - единствено число, нечленувано сивота̀та - единствено число, членувано
1 невзрачност - незабележителност - безличие (книж.) - безличност - сивота (прен.)2 делничност - монотонност (книж.) - еднообразност - прозаичност - сивота (прен.) - всекидневност - безинтересност - отегчителност - досадност
СИВОТÀ, мн. няма, ж. 1. Качество на сив (в 1 знач.); сивина, сивост.
Морето бе загубило сутрешната си сивота и едва-едва се къдреше, модросиньо, хладно. Н. Антонов, ВОМ, 22. Облаците бяха слезли съвсем ниско и върховете на дърветата се разтапяха нежно в сивотата, която към хоризонта бавно посребряваше. П. Вежинов, НС, 68. Гората бе обвита с мъгла. Всред призрачната сивота на леса тежеше гробно мълчание. Ем. Станев, ПЕГ, 49. Косите му бяха отметнати назад, те бяха посивели вече и тази сивота го правеше по-строг и по-старолик. Г. Караславов, Тат., 125.See more2. Прен. Еднообразие, безрадостност, липса на динамика и вълнения. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява. Той потъва в плътната сивота на едно равно всекидневие. Св. Минков, П, 64-65. Минеше ли неделната почивка, почваше пак еднообразието на живота, безкрайната, затъпяваща сивота на дните. Ст. Дичев, ЗС I, 72. Сивотата на делника убива душата. Ем. Станев, ИК I и II, 335. Ранените се хранят, разговарят, вземат лекарства, спят. И въпреки това животът в пиесата не оставя впечатление за делничност и сивота. Н. Каралиева, Б, 104.