безо̀члив - единствено число, мъжки род, нечленувано * безо̀чливия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безо̀чливият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безо̀члива - единствено число, женски род, нечленувано безо̀чливата - единствено число, женски род, членувано безо̀чливо - единствено число, среден род, нечленувано безо̀чливото - единствено число, среден род, членувано безо̀чливи - множествено число, нечленувано безо̀чливите - множествено число, членувано
БЕЗО̀ЧЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се държи прекалено нахално и дръзко, безсрамно, който проявява безочие; нагъл, безсрамен. Сега за благодарности нямаме време, защото имаме друга работа. — Нямате друга работа! Никой от нас няма да мръдне оттука — чу ли? А пък щом си такъв безочлив, аз и на такива мога да дойда дохак! Д. Немиров, В, 53. — Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред хората и пред мене, ще заведа дело за развод. Не намираш ли, че си станала доста безочлива? М. Грубешлиева, ПП, 225. Има от тях [просяците] и срамежливи и мълчеливи; но има и дебелооки и безочливи. Ил. Блъсков, ПБ III, 88.
2. В който има или който изразява безочие, безсрамие; нагъл, безсрамен.