наха̀кан - единствено число, мъжки род, нечленувано наха̀кания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член наха̀каният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член наха̀кана - единствено число, женски род, нечленувано наха̀каната - единствено число, женски род, членувано наха̀кано - единствено число, среден род, нечленувано наха̀каното - единствено число, среден род, членувано наха̀кани - множествено число, нечленувано наха̀каните - множествено число, членувано
1 груб - нахален - безсрамен - дързък - нагъл - безочлив - арогантен - безцеремонен - брутален - безпардонен (книж.) - дебелоок (разг.) - нахакан (разг.) - тепегьоз (разг.)2 отворен - общителен - разтропан (разг.) - ачигьоз (разг.) - нахакан (разг.) - контактен (книж.) - комуникативен (книж.) - отракан (разг.)3 наперен (прен.) - ербап (разг.) - нахакан (разг.) - намахан (разг.) - оперен (прен.; разг.) - сербез (разг.)Виж повече
НАХА̀КАН, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Неодобр. 1. Който постъпва, държи се дръзко, с подчертана самоувереност, с високо самочувствие; опèрен. Остроносото момче се беше отделило пак настрана и не поглеждаше към никого,.. Приличаше му униформата — правеше го мъжествен, нахакан, храбър. Кл. Цачев, В, 245. — Казвам се Борис Дерменджиев — представи се той,.. — Аз пък се казвам Страхил Милев — нямах желание да бъда нахакан, но се получи от само себе си. А. Наковски, БС, 166. — Наздраве! И така те харесвам, смирен! Ужасно мразя нахаканите, а ти в началото ми се видя нахакан. Й. Попов, СЛ, 144. Нахакано момиче.Виж повече2. Който е присъщ на такъв човек, в който има дързост, подчертана самоувереност, самочувствие. В цялото му държание имаше нещо хлапашко, нещо нахакано, което страшно допадна тогава на Валери. Ал. Томов, П, 159. Омръзнаха ми техните нахакани декларации за превъзходство във всичко.