общѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано общѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член общѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член общѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано общѝтелната - единствено число, женски род, членувано общѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано общѝтелното - единствено число, среден род, членувано общѝтелни - множествено число, нечленувано общѝтелните - множествено число, членувано
ОБЩЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. — лни, прил. 1. Който проявява склонност, който обича да общува, да разговаря, да се среща с други.
Философът каза, че макар да е философ, той е много общителен човек и никак не може да живее повече от два дни, без да влезе в тесен контакт със съседите си, където и да се намират — във Франция, България или Занзибар. И. Петров, ПР, 124-125. Въобще, той не бе много общителен човек, мъчно понасяше нови познанства и ги отбягваше. Ст. Загорчинов, СбАСЕП, 369. Домът на родителите ми, които бяха общителни хора, беше, както се казваше, „отворен“. Идваха много гости. Б. Георгиев, СбЦГМГ, 131. // Разш. За животно — който не се плаши и приема общуване с хора или други животни. Отвсякъде се чуваха флейтовите надпявания на косовете. Тук те са тъй много и тъй общителни с хората, както у нас синигерите. П. Славински, МСК, 79. Жирафите са извънредно дружелюбни и общителни животни и често се движат „в компания“ заедно със зебри, антилопи „гну“ или щрауси. К, 1963, кн. 3, 9.Виж повече2. В който се съдържа или проявява това качество. — Тук се чувствувам, кажи-речи, по-добре, отколкото в собствената си къща — рече той. .. Като вдовец с отраснали, задомени деца, общителният му нрав не го задържаше дома. Ст. Дичев, ЗС I, 287. Емил Шекерджийски беше обаятелен човек .. Добре сложен, строен,.., живи, пронизващи, но общителни очи. В. Андреев, Р, 69.