отра̀кан - единствено число, мъжки род, нечленувано отра̀кания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отра̀каният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отра̀кана - единствено число, женски род, нечленувано отра̀каната - единствено число, женски род, членувано отра̀кано - единствено число, среден род, нечленувано отра̀каното - единствено число, среден род, членувано отра̀кани - множествено число, нечленувано отра̀каните - множествено число, членувано
ОТРА̀КАН, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Който е много опитен и леко се справя с нещата. Тя [Ружица] знае кого да покани, кого да залъже и подхлъзне на динена кора. Хем така ще го каже, че дори и в гроба някого да тикне, пак приятно ще му бъде. Втора такава отракана жена като нея няма. Св. Минков, РТК, 125. Отраканият човек, настави той,.. лесно ще започне да печели, ама да има с какво да се захване. И след това направо каза, че Въкрил, какъвто е пресметлив и очеваден мъж, от парата сто ще направи. Г. Караславов, ОХ IV, 11. — Какво дете — рече той. — Това е мое момче. Не виждаш ли чорбаджи, че е вече цял ергенин. Кунето е отракан в занаята. Не носи за първа година кал и камъни. Кр. Григоров, ОНУ, 77. — Беки аз или кой да е от селото ще стане кмет? Не, джанам, за това трябва отракан човек, дето е вършил общинска работа, че и да се знае с началници и с управители, може ли другояче? А. Страшимиров, А, 615. // Който е общителен, не се стеснява; отворен. Детето беше добро и отракано — поздравяваше всички възрастни и ги заговаряше.Виж повече