безо̀чливост - единствено число, нечленувано безочливостта̀ - единствено число, членувано
1 безобразие - нахалство - безсрамие (разг.) - безочие (разг.) - безочливост - цинизъм - наглост - арогантност (книж.) - дързост
БЕЗО̀ЧЛИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на безочлив; безочие. Най-сетне вие имате безочливостта да твърдите, че н’ам какви си мои лични несгоди били ме озлобили .., та затова съм захванал да пиша тъй остро. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 305. На света има много таквизи людие, на които се струва, че имат големи способности, но на дело те нямат ни разум, ни поведение, а само безочливост. Т. Икономов, ЧПГ, 89. Тая част състои от такива хора, които според сполучното определение на един от нейните, може би членове, нито жертвуват имота си, нито живота си, но пак имат безочливостта да се наричат патриоти. НБ, 1877, бр. 65, 253.