безсра̀мие - единствено число, нечленувано безсра̀мието - единствено число, членувано безсра̀мия - множествено число, нечленувано безсра̀мията - множествено число, членувано
1 безобразие - нахалство - безсрамие (разг.) - безочие (разг.) - безочливост - цинизъм - наглост - арогантност (книж.) - дързост
БЕЗСРА̀МИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на срам, на чувство за приличие; безочливост, наглост. Сега имате безсрамието да говорите, след като сте окрали държавата... Д. Кисьов, Щ, 338. Той ходеше из търновските улици съвсем гол, .. >В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 130.
2. Разг. Обикн. мн. Безсрамни, неморални действия, постъпки.