безслъ̀нчев - единствено число, мъжки род, нечленувано * безслъ̀нчевия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безслъ̀нчевият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безслъ̀нчева - единствено число, женски род, нечленувано безслъ̀нчевата - единствено число, женски род, членувано безслъ̀нчево - единствено число, среден род, нечленувано безслъ̀нчевото - единствено число, среден род, членувано безслъ̀нчеви - множествено число, нечленувано безслъ̀нчевите - множествено число, членувано
БЕЗСЛЪ̀НЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. За време — през който не грее слънце; мрачен, облачен. Денят беше студен и безслънчев. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Потоци плиснати от хора / по всички улици струят, / над тях в безслънчеви простори / мъглите сиви се кълбят. Мл. Исаев, П, 20.
2. Който не се огрява от слънцето; мрачен.