безфо̀рмен - единствено число, мъжки род, нечленувано безфо̀рмения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безфо̀рменият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безфо̀рмена - единствено число, женски род, нечленувано безфо̀рмената - единствено число, женски род, членувано безфо̀рмено - единствено число, среден род, нечленувано безфо̀рменото - единствено число, среден род, членувано безфо̀рмени - множествено число, нечленувано безфо̀рмените - множествено число, членувано
БЕЗФО̀РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма определена форма, ясни, определени очертания. Димът се издигаше на безформени сиви кълба с виолетови дъна, изтласквани от дългия език на оранжевия пламък. Х. Русев, ПС, 209. Главните видове облаци са: .. / дъждовни облаци — нисколежащи, безформени облаци с тъмен цвят. Физ. Х кл, 1951, 91-92. Някога тази част на града беше голо поле с дълбоки и безформени ями, изкопани за направата на кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 67. Агентът с подпухналото лице се наведе над главата му, но видя само безформена маса от съсирена кръв. Д. Димов, Т, 271.
2. Който няма или е изгубил първоначалната си, обичайна форма, очертания.