офо̀рмен - единствено число, мъжки род, нечленувано офо̀рмения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член офо̀рменият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член офо̀рмена - единствено число, женски род, нечленувано офо̀рмената - единствено число, женски род, членувано офо̀рмено - единствено число, среден род, нечленувано офо̀рменото - единствено число, среден род, членувано офо̀рмени - множествено число, нечленувано офо̀рмените - множествено число, членувано
ОФО̀РМЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от оформя като прил. Който има, получил е или е придобил определена форма, облик или необходимите в дадено отношение качества, свойства; изграден, завършен. Той се върна в България през 1933 година като напълно оформен художник на световно равнище. Пл, 1969, кн. 5, 39. Непрекъснато следвах основната линия на оформения у мене образ. Ив. Димов, АИДЖ, 140. В Ловеч Левски отива почти с оформено решение. Ив. Унджиев, ВЛ, 163. Али погледна продълговатото гръцко лице с лъскава брада и красиво оформени устни и позна Къбръзлията. Ст. Дичев, ЗС I, 46. // Отявлен. Преди години другарят Няголов не беше такъв .. оформен темерут като сега. Й. Попов, ЧП, 43.Виж повече