бистрота̀ - единствено число, нечленувано бистрота̀та - единствено число, членувано
БИСТРОТА̀, мн. няма, ж. Качество на бистър; бистрина.
А каква е твоята [на гюловата ракия] бистрота, каква е твоята белота! Л. Каравелов, Съч. VII, 2. Втората бомба като че изчезна в бистротата на въздуха и пак се появи. Ем. Коралов, ДП, 106. Гордостта набъбна и потули искреността на сърцата и бистротата на разума. К. Петканов, В, 40. Болката в душата ѝ нарасна толкова, че тя не чувствуваше вече нищо. Едновременно странна бистрота започна да овладява съзнанието ѝ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 88.Виж повече