чистота̀ - единствено число, нечленувано чистота̀та - единствено число, членувано
1 яснота - чистота - бистрота (прен.)2 невинност - чистота - непоквареност - непорочност - девственост (прен.) - целомъдрие (книж.) - целомъдреност (книж.) - неопетненост
чистотà, мн. няма, ж. Качество или състояние на чист.
В малката стая всичко трептеше от чистота и хубост. Дим. Талев. Да пазиш чистота и да не цапаш. Влайков. Тя изнемощя, лицето ѝ изгуби своята чистота, под очите се вдълбаха големи сини кръгове. Ст. Загорчинов. Васил Левски е образец на нравствена чистота. Вазов.Виж повече