мръсотѝя - единствено число, нечленувано мръсотѝята - единствено число, членувано мръсотѝи - множествено число, нечленувано мръсотѝите - множествено число, членувано
1 мръсотия (разг.) - цинизъм - вулгаризъм - вулгарност - гадост - гнусотия - гадория (разг.)2 мръсотия (прен.) - подлост - гадост - гнусотия (разг.) - гнусота 3 мръсотия (разг.) - цинизъмВиж повече
МРЪСОТЍЯ, мн. -ѝи, ж. 1. Само ед. Отсъствие на чистота; нечистотия. —
С таз пачавра ли миеш чашите, а после правиш кафе .. Страшна мръсотия навсякъде. Й. Йовков, ПГ, 199. Одеялата мръсни, чаршафите потънали в масло и сгурия, хората спят несъблечени, гнус ги е от мръсотията. М. Марчевски, П, 252. Оглеждаше всеки ъгъл, всяка маса, всяко шкафче и не преставаше да нарежда: — Мръсотия! Навсякъде мръсотия. Ал. Бабек, МЕ, 147. — Вмирисали сте се от мръсотия. Добре, че сме дошли да ви изчистим от въшките! К. Петканов, ЗлЗ, 123.Виж повече2. Нещо мръсно, нечисто. — Това е право, — каза попът: — от мръсотия не можеше да се мине през мегданя. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 82. Когато един мъж не владее себе си, той и вкъщи да бъде, може да ѝ донесе срама, както мръсотия с обувките си от улицата. Ст. Даскалов, СЛ, 191. От два часа насам от югозапад идваше гореща вълна, в града се усещаха зловония, особено от реката, потънала в мръсотии. Ем. Станев, ИК III и IV, 358. Капитанът, .., си спомни как преди четири години бяха приели този кораб, този жалък английски „Кондор“, .., пълен с мръсотии, вонящ. Н. Антонов, ВОМ, 94. Радомир усети студ. Разкърши стан и нагази в рядка кал от подгизналата мръсотия на тъмничната настилка. М. Смилова, ДСВ, 288. // Обикн. ед. Стесн. Нечистотия по кожата, косите или по дрехите на човек; кир. Сапунът пълнеше очите, ушите, изчистваше натрупаната от седмици мръсотия. Д. Добревски, БКН, 114. Стоил замълча, поизправил снага и негли сега видя людете около себе си, брадясалите им лица, сплъстените от мръсотия коси, прокъсаните им кожуси. М. Смилова, ДСВ, 223. // Стесн. Разг. Изпражнения, фекалии; лайна. Бай Къньо обичаше бригадирството — службица е то .. Едно е да ринеш мръсотиите на толкова крави и съвсем друго — да управляваш всички гледачи. Ст. Марков, ДБ, 284. Като са вдигнат от това място всичките червии, вдига са и мрежата с изядения лист и мръсотията, и са изхвъргува на боклука. 3. Княжески, ПРШ (превод), 71.
3. Обикн. мн. Прен. Разг. Неприлични, непристойни думи, изрази, изображения и под. — Божков ми даде един вестник, нов .. днес получен. — Наш ли? — Не е, комунистки вестник .. пише за тебе .. Едни мръсотии. Г. Караславов, СИ, 188. Почнах да чета наслуки и косата ми настръхна. Такива мръсотии, че ми е неудобно да ги повторя. Отеч., 1978, кн. 2, 38. Най-после той се оплака, че новите майстори, .., бяха подбили вече съвсем старото иконопиство .. — Затуй ли си нацапал онези мръсотии в кръчмата на Къня? — пресече го поп Стефан. Й. Йовков, Ж 1945, 91.
4. Прен. Разг. Неприлична, непристойна постъпка, деяние, което предизвиква отвращение, неодобрение. — Дълго се лутах, мечтаех, измъчвах се адски. И защо? Сега ми е лесно! Успокоих се, примирих се. Разбрах, че злото, мръсотията, измамата лесно няма да се победят! Й. Гешев, ВТ, 120. Виктор настръхва, нещо му подсказва, че бившият хазаин е забъркан в някаква мръсотия и че се мъчи да въвлече и него в играта си. Др. Асенов, ТКНП, 91. — Ваши хора се опитаха да убият Кибаров. — Остави, Тодоре — намръщи се с досада Кибаров. — Глаушев няма никакво участие в тази мръсотия. Д. Талев, ГЧ, 286-289. // Прен. Разг. Похотливи деяния, курварство. — Заради мръсотиите си винаги мъжете се извиняват с природата на пола си. Д. Кисьов, Щ, 171. — Сварили го с една женска в стаята .. — Да не е Виолетка Драгова ? — Не, с Виолетка той не си позволява подобни мръсотии. К. Калчев, ДНГ, 53. Мръсотиите на мъжете не я учудваха. За тях всичко е стока, има цена — може да се купи. Г. Стаматов, Разк. II, 81. Жените си приказваха, .. но най-много те приказваха за обирджилъците на общинарите, .., за мръсотиите на Мачката с вдовицата на Иван Драннедодран. Г. Караславов, ОХ II, 29. Бурханлара си имаше любовница във Варна, аз му знаех всичките мръсотии. П. Славински, ПЗ, 132-133.
5. Прен. Грубо. Нещо, което смятам за грозно, неприлично, отвратително и към което се отнасям с презрение, омраза, ненавист. А за мене вече класовата борба изглеждаше свършена. Вярно, имаше опозиция, но нали ѝ стъпихме на змийската глава? .. И когато ликвидирахме и тая мръсотия, аз съвсем се успокоих. А. Гуляшки, МТС, 262. Сега, когато се превива като червей под петата на смъртта — войната е мръсотия. Л. Стоянов, Х, 111. — Това е околийският началник. — Аа, значи началникът на мръсотията — ревнал, що сили имал, Сокол. Кр. Григоров, Р, 37. При тия мои съвети към вас, младий господине, аз имам да прибавя още и следния: да изтриете с гума моите поправки към ръкописа, който негоден ви се върна от редакцията на „Мисъл“, след което с тоя ръкопис можете да поочистите своите литературни мръсотии, преди да ги пращате за печат в „Народни права“. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310. Горко тому, който мисли, че не може нищо да стори, освен да крие тази мръсотия — грехът. У, 1871, бр. 19, 303.
◊ Правя (направя) мръсотия (мръсотии) някому. Разг. Съзнателно създавам големи неприятности, мизерии на някого, правя мръсно някому. — Да не си ме тласкала още веднъж към такива работи, че дяволи ще те вземат .. Чу ли? Казах, че на улицата ще умра и мръсотия няма да направя! Д. Немиров, БЛ, 34. — Ами трябва да следиш какво говорят, какво вършат работниците. Ние живеем в изключителни времена. Не се знае какви мръсотии могат да ни направят. Д. Кисьов, Щ, 17.