благоразполо̀жа - първо лице, единствено число, сегашно време благоразполо̀жиш - второ лице, единствено число, сегашно време благоразполо̀жи - трето лице, единствено число, минало свършено време благоразполо̀жим - първо лице, множествено число, сегашно време благоразполо̀жите - второ лице, множествено число, сегашно време благоразполо̀жат - трето лице, множествено число, сегашно време благоразполо̀жих - първо лице, единствено число, минало свършено време благоразполо̀жихме - първо лице, множествено число, минало свършено време благоразполо̀жихте - второ лице, множествено число, минало свършено време благоразполо̀жиха - трето лице, множествено число, минало свършено време благоразполо̀жех - първо лице, единствено число, минало несвършено време благоразполо̀жеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време благоразполо̀жехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време благоразполо̀жехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време благоразполо̀жеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време благоразположѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение благоразположѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение благоразполо̀жил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие благоразполо̀жел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие благоразполо̀жела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие благоразполо̀жело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие благоразполо̀жели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие благоразполо̀жен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие благоразполо̀жения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие благоразполо̀женият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие благоразполо̀жена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие благоразполо̀жената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие благоразполо̀жено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие благоразполо̀женото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие благоразполо̀жени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие благоразполо̀жените - множествено число, членувано, страдателно причастие
БЛАГОРАЗПОЛО̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който е добре настроен към някого или нещо, готов да съдейства на някого или нещо; благосклонен. Само Райна,.., се досеща, но мълчи. Яворов долавя това и е доволен; в нейно лице той има един благоразположен съмишленик. М. Кремен, РЯ, 103. Той е бил принуден да си оздрави колкото било възможно приятелството на главатарите на повече или по-малко благоразположените към него племена. ИЗ 1877, 1881, 406.Виж повече2. Който изразява добро отношение към някого или нещо или добро разположение, настроение на духа. Гостът възтежко сяда на възглавницата, като хвърля благоразположен поглед към домашните. Т. Влайков, Пр I, 97. — Нали ще отиде [телеграмата] още тая вечер? — запита младежът.. Чиновникът откъсна квитанцията и му я подаде. Сега се виждаше цялото му лице — усмихнато и благоразположено. — Не се безпокойте!.. Аз лично ще я предам!... П. Вежинов, ДБ, 40.
3. Който се намира в добро настроение на духа. Сякога весел и благоразположен, който идеше при него, не можеше да не бъде и той весел. Ил. Блъсков, КУ, 6. Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени. Ив. Вазов, Съч. ХII, 46.