доброжела̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано доброжела̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член доброжела̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член доброжела̀телна - единствено число, женски род, нечленувано доброжела̀телната - единствено число, женски род, членувано доброжела̀телно - единствено число, среден род, нечленувано доброжела̀телното - единствено число, среден род, членувано доброжела̀телни - множествено число, нечленувано доброжела̀телните - множествено число, членувано
ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който желае някому добро, който е приятелски, благосклонно настроен към някого. Противоп. зложелателен. —