доброжела̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано доброжела̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член доброжела̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член доброжела̀телна - единствено число, женски род, нечленувано доброжела̀телната - единствено число, женски род, членувано доброжела̀телно - единствено число, среден род, нечленувано доброжела̀телното - единствено число, среден род, членувано доброжела̀телни - множествено число, нечленувано доброжела̀телните - множествено число, членувано
ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който желае някому добро, който е приятелски, благосклонно настроен към някого. Противоп. зложелателен. —
Знам кой е отмъкнал триона ти... — прошепваше някой в очакване, че Обретен ще извика: „Кажи!“, но в отговор на доброжелателния издайник той само махваше с ръка: „Който го е взел, ще го донесе“. Ст. Даскалов, ЕС, 136-137. Ний сме длъжни да бъдем доброжелателни към сичките хора, но пак не трябва да докарваме това доброжелателство до степен на приятелство. У, 1871, бр. 14, 218. Единствената цел на всяко благоразумно и доброжелателно началство е възможното благоденствие на всите членове, които съставляват една държава. Ч, 1871, бр. 14, 420.See more2. В който има доброжелателство, който е свързан с доброжелателство. Противоп. зложелателен. — Обичам Мичето, госпожа, и дойдох с доброжелателна цел, да ви обърна внимание. Пазете я таз хубавица, защото всякакви хора има и младежта се разюзди много. Елин Пелин, Съч. IV, 214. Избирането на училищните настоятели не насякъде е ставало с доброжелателна за селските училища цел. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 70. Доброжелателни съвети. Доброжелателна усмивка.