доброжела̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано
доброжела̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
доброжела̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
доброжела̀телна - единствено число, женски род, нечленувано
доброжела̀телната - единствено число, женски род, членувано
доброжела̀телно - единствено число, среден род, нечленувано
доброжела̀телното - единствено число, среден род, членувано
доброжела̀телни - множествено число, нечленувано
доброжела̀телните - множествено число, членувано
ДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който желае някому добро, който е приятелски, благосклонно настроен към някого. Противоп. зложелателен. —