добронамѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано добронамѐрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член добронамѐреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член добронамѐрена - единствено число, женски род, нечленувано добронамѐрената - единствено число, женски род, членувано добронамѐрено - единствено число, среден род, нечленувано добронамѐреното - единствено число, среден род, членувано добронамѐрени - множествено число, нечленувано добронамѐрените - множествено число, членувано
ДОБРОНАМЀРЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който има добри намерения, който има склонност, желание, готовност да прави добро на другите; благонамерен. Противоп. злонамерен. Тя бе уверена, че това е добронамерен човек, на когото, по една щастлива случайност, бе попаднала още на перона, но никак не очакваше, че е оня, при когото я изпращаха. Г. Караславов, ОХ IV, 525. Такива хора винаги са удобни — знаещи, можещи, добронамерени и същевременно скромни, изпълнителни и безопасни. Евг. Кузманов, ЧДБ, 7. Добронамерени приятели побързаха да ме предупредят да не ходя.. в стола и изобщо да не се мотая много из двора на фабриката, защото този, когото бях използувал за прототип на отрицателния герой, се е познал и се е заканил,.., да ме заколи. Ив. Остриков, ОФ, 1976, бр. 9770, 4.Виж повече2. Който е израз или проява на добронамереност. Противоп. злонамерен. На дебелите му [на непознатия] месести устни сякаш бе кацнала добронамерена приятелска усмивка, която, кой знае защо, не се стори на момчетата съвсем искрена. П. Вежинов, СО, 10. После помоли да повикат баща му. Главният лекар се поколеба. Очевидно тия визити, колкото и да бяха добронамерени, не носеха нищо хубаво на пациента му. П. Вежинов, БГ, 210. Трябва да кажа, че послушах този далновиден и добронамерен съвет, никога вече не прописах поезия. П. Незнакомов, ЖВ, 12. Добронамерени чувства.