недоброжела̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано недоброжела̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член недоброжела̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член недоброжела̀телна - единствено число, женски род, нечленувано недоброжела̀телната - единствено число, женски род, членувано недоброжела̀телно - единствено число, среден род, нечленувано недоброжела̀телното - единствено число, среден род, членувано недоброжела̀телни - множествено число, нечленувано недоброжела̀телните - множествено число, членувано
1 неблагонамерен (книж.) - враждебен - зложелателен - недоброжелателен - злонамерен - недобронамерен - неприязнен - злоумишлен
НЕДОБРОЖЕЛА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не желае доброто на някого, който не е благосклонно настроен към някого; зложелателен, недобронамерен. Недоброжелателни негови колеги, са провалили защитата на дисертацията му.
2. Който съдържа или който изразява недоброжелателство; зложелателен, недобронамарен.