неблагонамѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано неблагонамѐрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неблагонамѐреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неблагонамѐрена - единствено число, женски род, нечленувано неблагонамѐрената - единствено число, женски род, членувано неблагонамѐрено - единствено число, среден род, нечленувано неблагонамѐреното - единствено число, среден род, членувано неблагонамѐрени - множествено число, нечленувано неблагонамѐрените - множествено число, членувано
1 неблагонамерен (книж.) - враждебен - зложелателен - недоброжелателен - злонамерен - недобронамерен - неприязнен - злоумишлен
НЕБЛАГОНАМЀРЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който няма добри намерения или помисли; злонамерен, недобронамерен, недоброжелателен, зложелателен, враждебен. Неблагонамерен към някои от колегите си.Виж повече2. Който е израз, проява на такива намерения или помисли; злонамерен, недобронамерен. Неблагонамерено изказване. Неблагонамерени помисли.
3. Който е против политиката на съществуващата власт. А московският генерал-губернатор.. в своя поверителен доклад до императора пише за спектаклите на Малий театър, че те „могат да послужат на неблагонамерените люде, за да извършат преврат в държавата“. ЛФ, 1958, бр. 18, 3.