блу̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано блу̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член блу̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член блу̀дна - единствено число, женски род, нечленувано блу̀дната - единствено число, женски род, членувано блу̀дно - единствено число, среден род, нечленувано блу̀дното - единствено число, среден род, членувано блу̀дни - множествено число, нечленувано блу̀дните - множествено число, членувано
- 1. блуден
- - Блуден син
БЛУ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който живее безпътно, в разврат; развратен, порочен. — „О, блудни, пияни патриции, пак ли / жадувате кърви и смърт?“ Хр. Смирненски, Съч. I, 130.
2. За дума, желание, действие и под. — непристоен, вулгарен. Има само четири наказания. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. За разбойничество — разстрелва на поляната насреща. А. Дончев, ВР, 67. Всичко беше в порядък, но на нея ѝ се струваше, че само преди малко тука е извършено блудно деяние и набързо два чифта ръце са я разтребили, за да прикрият следите му. Ст. Даскалов, СЛ, 183. Как ся престъпва тая заповед?.., тя ся престъпва и с нечисти мисли и блудни желания. ЕМ, 69. Блуден език. Блудна реч.
3. Старин. Който се скита бездомен. Но ето, възкръсна в мълвата / умрелия. Слухове глухи / летят за татарина черни, / за Чоки, безгробника блудни. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 73. Ти си същият, който замина / преди много години в света, / от където се връщат завинаги / със една изповедна мечта: / като блудна загубена лястовица, /.. / да намериш пак старото гнездо / и любимия син небосклон. Н. Марангозов, НПС, 14.
◊ Блуден дом. Остар. Публичен дом. Блудният син <се завръща>. Лице, което е напуснало бащиния дом и след дълго скитане и разгулен живот разкаяно се завръща отново (от евангелския разказ „Притча за блудния син“).