развратѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано развратѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член развратѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член развратѐна - единствено число, женски род, нечленувано развратѐната - единствено число, женски род, членувано развратѐно - единствено число, среден род, нечленувано развратѐното - единствено число, среден род, членувано развратѐни - множествено число, нечленувано развратѐните - множествено число, членувано
РАЗВРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За човек — който е отдаден на разврат (в 1 знач.) и живее безпътно; порочен, аморален, безпътен2, безнравствен, неморален, покварен. Едната сестра развратна била държанка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 98.