болѐя - първо лице, единствено число, сегашно време болѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време болѐе - трето лице, единствено число, сегашно време болѐем - първо лице, множествено число, сегашно време болѐете - второ лице, множествено число, сегашно време болѐят - трето лице, множествено число, сегашно време боля̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време боля̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време боля̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време боля̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време боля̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време болѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време болѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време болѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време болѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време болѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време болѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение болѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение болѐещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие болѐещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие болѐещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие болѐеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие болѐещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие болѐещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие болѐещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие болѐещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие болѐещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие болѐейки - деепричастие боля̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие болѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие болѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие боля̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие боля̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие боля̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие боля̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие болѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие болѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие болѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие болѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие болѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие болѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
БОЛЀЯ, -èеш,
мин. св. боля̀х, прич. мин. св. деят. боля̀л, -а, -о, мн. болèли, непрех. 1. С пред. з а. Изпитвам загриженост за доброто на някого или нещо; мисля. Хлапаци, нехранимайковци! Разбират ли те висшите интереси на страната? Болеят ли те за независимостта и величието на отечеството ни? Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 28. Нашият народ трябва да се приучава да более за всяка птица,.., да пази като скъп дар от природата всяко гнездо. ВН, 1959, бр. 2489, 4.Виж повече2. Остар. Боледувам; болнея, боля, болувам, болявам. Бедна мома сè более, а домашните грижи не са татова работа. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 56. Попитайте и доктора Берона, който в това време гледаше учениците, и той ще ви каже, че повечето болееха от простуда. С, 1872, бр. 43, 338. Деца, които са приучени да ся хранят всякий ден с мляко, биват здрави и червени и по-малко болеят, кога са поболят. Лет., 1871, 144-145.
3. Остар. Изпитвам душевна болка, мъка; страдам, скърбя. — Болея, сине Симеонов, когато гледам как в неведението си отроците пият от еретическата отрова. М. Смилова, ДСВ, 45. За вас сега мислим, о, скъпи герои, / .. / далеко от вази — с вас мъки делиме, / от вашите рани и ние болеем. Ив. Вазов, Съч. V, 138. Неговият син загина на фронта, Танчови болееха по него, но все пак в къщи имат мъжка ръка. К. Григоров, ТГ, 78. — Петкоолу! — ахна старият свещеник и машинално се прекръсти. — Бог да го прости! Той искрено болееше за стареца и се омърлуши .. , онемял от горест. А. Христофоров, А, 88.