жа̀ля - първо лице, единствено число, сегашно време жа̀лиш - второ лице, единствено число, сегашно време жа̀ли - трето лице, единствено число, минало свършено време жа̀лим - първо лице, множествено число, сегашно време жа̀лите - второ лице, множествено число, сегашно време жа̀лят - трето лице, множествено число, сегашно време жа̀лих - първо лице, единствено число, минало свършено време жалѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време жалѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение жа̀лихме - първо лице, множествено число, минало свършено време жалѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време жа̀лихте - второ лице, множествено число, минало свършено време жалѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време жа̀лиха - трето лице, множествено число, минало свършено време жалѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време жа̀лех - първо лице, единствено число, минало несвършено време жа̀леше - трето лице, единствено число, минало несвършено време жа̀лехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време жа̀лехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време жа̀леха - трето лице, множествено число, минало несвършено време жалѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение жа̀лещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие жа̀лещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие жа̀лещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие жа̀леща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие жа̀лещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие жа̀лещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие жа̀лещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие жа̀лещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие жа̀лещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие жа̀лейки - деепричастие жа̀лил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие жалѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие жа̀лилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие жалѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие жа̀лилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие жалѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие жа̀лила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие жалѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие жа̀лилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие жалѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие жа̀лило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие жалѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие жа̀лилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие жалѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие жа̀лили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие жалѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие жа̀лилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие жалѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие жа̀лел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие жа̀лела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие жа̀лело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие жа̀лели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие жа̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие жа̀ления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие жа̀леният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие жа̀лена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие жа̀лената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие жа̀лено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие жа̀леното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие жа̀лени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие жа̀лените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 жаля - оплаквам (човек) - жалея 2 жаля - скърбя - тъгувам - жалея - страдам - тъжа - болея (книж.)3 пестя - жаля - скъпя (обикн. в отрицание)Виж повече
- 1. жаля
- - Юргана изгоря, а той жали за конците
ЖА̀ЛЯ, -иш,
мин. св. -их, несв. 1. Непрех. Обикн. с предл. за или (рядко) със следв. изр. със съюз че. Изпитвам жал, скръб, тъга за някого или нещо; скърбя, тъгувам, жалея. Жалеше, че трябва да се раздели завинаги с нещо, което му е било най-скъпо, и в същото време изпита една особена, тревожна радост. А. Гуляшки, ДМС, 27. Да го задържа при мене не е възможно, а да го изпроводя на друга страна, не е наша работа. Затова плача и жаля за сина си Христа да дойде той да помогне на брата си. Н. Ферманджиев, РХ, 192. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над прахът, / един ще жали, друг ще ме проклина, / но мойте песни сè ще се четат. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 168. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник, / та тебе клета оставих / за първо чедо да жалиш! Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Тъжи, жали бедна майка, / сълзи рони и се вайка, / че самичка е остала, / сън от мисъл не заспала. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 152. ● Нар.-поет. Жалба жаля. – Тейко... миличък! – изхлипа Неновица. – На кого ме оставяш самичка .. жалба да жаля, очи да изплаквам. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. Нивите му [на Божил] тревясали, ливадите трънясали. Завърна се в равни двори, жалба жали. Д. Яръмов, БП, 123. // Прех. Разг. Скърбя за починал, като нося траур; жалея. – Защо носиш черно? Кого жалиш? – Момичето ми се помина навръх Малка Богородица. А. Каралийчев, СР, 37. Метна се майкя, загина! / .. / три годин Радка жалила, / сè черна кърпа носила. Нар. пес., СбНУ XLIV, 247. – Велико, Величке, / бяла и червена, / що по двори ходиш / и черно си носиш – / дали майка жалиш, / или стари татко? Нар. пес., СбНУ XLVI, 207.Виж повече2. Непрех. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз че. Изпитвам съжаление за нещо, мъчно ми е, съжалявам за нещо; жалея. Доброто време и ненадейната княжеска заповед за оттегляне правеха войниците весели и най-настървените не жалеха за пропуснатата и несъстояла се битка за стените на Адрианопол. А. Гуляшки, ЗВ, 341. – Отдавна си имам аз нещо на ум, Добри, но не исках да ти кажа. Защото то е такова едно важно, голямо дело, че ако да бях умрял зимъска, щеше да жалиш цял живот, дето не съм го доживял. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 357. – О, как жаля, че ония разбойници не са ми сега в ръцете, за да ги видя на кол – каза Смилец. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 86. Той жалеше, че не може да ми помогне нищичко в тоя случай. Ил. Блъсков, ИС, 124. // Непрех. С предл. по, за. Копнея, тъгувам за нещо или някого; жалея. Божичко, какъв харен момък, какъв личен ергенин! Та па си нема майчица да му се радва сега! А пък аз колко съм жалила за такова чедо! Т. Влайков, Съч. I 1925, 112. Дали ти сърце изстина, / или пък жалиш по пушка / или по сенка в Пирина, / или по клетва хайдушка? М. Минева, МП, 18.
3. Прех. Изпитвам състрадание, съжаление към някого, съчувствам на някого, съжалявам някого; жалея. Гунка пребледня. Нищо не каза, само по бузите ѝ потекоха два реда сълзи. Баба Марга я гледаше как страда; жалеше я от сърце. Г. Райчев, ЗК, 191. Жените в селото жалеха болната, но се бояха и срамуваха да я посетят. Елин Пелин, Съч. III, 73. „Аз нямам никого освен тебе на белия свят, който да ме мисли и жали.“ Б. Балабанов, Избр. п II, 15. Нали беше сираче буйно, не го свърташе на едно място, жалих го и на тежка работа не съм го карала. Р. Стоянов, М, 16. Стрина Венковица наистина жалеше своята невяста и милееше за нея. Т. Влайков, Съч. I 1925, 207. // Обикн. с отриц. Щадя някого или нещо; жалея. „Удряйте, не жалете никого!“ – изкрещя Момчил и се спусна повторно подир императора и неговите телохранители. Ст. Загорчинов, ДП, 436. Петканов отново започна да оглежда хората, после застана пред двама мелничари, изгледа ги от главата до краката и заповяда на изправения до тях партизанин: – Вържи им ръцете! Какво ги жалиш! К. Калчев, ЖП, 395. Тяхната немилостива ръка нищо не жали: през което село преминат, разграбват, убиват и сичко на огън предават. Ил. Блъсков, ИС, 7.
4. Прех. Обикн. с отриц. Свиди ми се нещо, скъпя, пестя нещо. И дядо Славчо не жалеше ни пари, ни нищо за нея. Премяна и накити от хубави по-хубави ѝ правеше. Т. Влайков, Пр I, 41. Имотецът им беше малко, но те не си жалеха труда и добре се гледаха. Ил. Волен, БХ, 5. Местните богаташи и градският управител не бяха жалили средства, за да има на масата изобилие от птици и риба. А. Гуляшки, ЗВ, 506. Па си они верен облог чинат: / ако би са турче закачило – / да му земат коня за петстотин / .. / „Обърни са, аго, къмто мене! / Ти си жалиш коня за петстотин, / я прежалих гердан за иляда!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 282. жаля се I. Страд. от жаля. Хич по-срамно от туй нещо може ли да бъде, да се жалят парите за дворци! Ал. Константинов, Съч., 150. Зарад либе се опинките не жалят, ноще не се спие. Елин Пелин, Съч. V, 109. II. Възвр. от жаля в 3 знач. – Но ти, народе – .. ако не се уморяваш, ако не се жалиш в борба и тежки усилия, ще постигнеш и сичко, що си загубил. Д. Талев, ПК, 491. За такава свята работа, който се жали, от бога ще бъде проклет. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 146. III. Взаим. от жаля в 3 знач. – Аз мисля, че е по-харно ти утре да предизвикаш со словото си скръб, жалост за убитите. Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка. Д. Талев, ПК, 482. жали се безл. Не си струва да се жали за миналото.